10 от най-опасните ястия в света, които могат да убият човек

Кулинарният туризъм е чудесен начин да опознаем света, но някои традиционни специалитети изискват много повече от смелост — те изискват писмено съгласие или присъствието на сертифициран готвач. Световните здравни организации продължават да поддържат строги предупреждения за консумацията на определени екзотични храни. При тях най-малката грешка в подготовката или неправилното време на узряване може да доведе до бърз и фатален край, пише who.int.

Ето десет от най-опасните ястия на планетата, подредени по специфичния риск, който крият:

Смъртоносни морски деликатеси

• Риба Фугу (Япония): Това е най-известното опасно ястие в света. Органите на тази риба съдържат тетродотоксин — отрова, която е до 1200 пъти по-токсична от цианида. Един грешен разрез на готвача може да инфектира месото, което води до парализа на мускулите и задушаване, докато жертвата е в пълно съзнание. Няма открита противоотрова.
• Саннакчи / Жив октопод (Южна Корея): Ястието се състои от пипала на малък октопод, които се нарязват и сервират веднага, докато все още се движат. Опасността тук не е химическа, а механична. Вендузите по пипалата остават активни и могат да се захванат за гърлото на поглъщащия ги, причинявайки задушаване по време на хранене. Годишно в Южна Корея се регистрират около 6 смъртни случая.
• Сребърноглав бумпер / Блаасoп (Средиземноморие и Червено море): Тази риба се смята за деликатес в някои части на Близкия изток, но кожата, черният дроб и репродуктивните ѝ органи съдържат сходна на фугу отрова. Консумацията ѝ извън строго контролирани ресторанти води до бърза смърт поради респираторен арест.

Токсични плодове и растения

• Аки (Ямайка): Националният плод на Ямайка е изключително вкусен, но само когато е напълно узрял и се е отворил сам на дървото. Черните семена и незрелите зелени части на плода съдържат отровата хипоглицин, която причинява „ямайска повръщаща болест“ — състояние на остра хипогликемия, което бързо води до гърчове, кома и смърт.
• Маниока / Касава (Южна Америка и Африка): Този кореноплоден зеленчук е основна храна за милиони хора по света. Ако обаче не бъде приготвен правилно чрез продължително накисване, сушене и варене, той може да бъде фатален. Коренът съдържа линамарин — вещество, което в човешкото тяло се превръща в смъртоносен водороден цианид.
• Келуак (Югоизточна Азия): Известен като „черния орех“, този плод е силно токсичен в сурово състояние поради огромните количества хидроцианова киселина в него. За да стане годен за консумация, той трябва да бъде сварен, заровен в пепел и бананови листа и оставен да ферментира в продължение на 40 дни.

Екстремни европейски и азиатски специалитети

• Касу Марцу (Италия / Сардиния): Този традиционен овчи кашкавал е известен с това, че съдържа живи ларви на сиренена муха. Ларвите ферментират мазнините до екстремна мекота. Опасността идва от факта, че ако ларвите не бъдат сдъвкани добре и оцелеят в стомаха, те могат да пробият стените на червата, причинявайки тежки вътрешни кръвоизливи и инфекции. Законно е забранен за продажба в ЕС, но се намира на черния пазар.

• Кървави миди (Китай): Тези миди се варят изключително за кратко (по-малко от 20 секунди), за да останат сочни. Този метод обаче не убива вирусите в тях. Консумацията им пренася Хепатит А, Хепатит Е, коремен тиф и дизентерия. През 80-те години в Шанхай избухва епидемия заради тях, отнела живота на десетки хора, което води до забраната им в Китай.
• Фесик / Хаукарл (Исландия): Традиционното ястие от гренландска акула се подлага на месеци ферментация и сушене. Тъй като тази акула няма отделителна система, месото ѝ е наситено с пикочна киселина и триметиламин оксид, които са силно токсични в свеж вид. Неправилно преминалата ферментация може да доведе до тежко отравяне на нервната система.
• Жаба-бик (Намибия): В тази африканска страна се консумира цялата жаба, а не само бутчетата, както е във Франция. Младите жаби обаче съдържат опасен токсин, който причинява остра бъбречна недостатъчност, известна на местно ниво като „ошикатата“. Ястието е безопасно само след периода на чифтосване, когато жабите са напълно пораснали.