Притча за свещите на живота

Веднъж в един далечен дом горели бавно четири големи свещи. Тяхната светлина била твърде слаба, но те, опитвайки да запазят последния пламък, си говорили една на друга:
- Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен. – казала първата свещ и угаснала.
- Аз съм Вяра, но напоследък вече никой няма нужда от мен. – казала втората свещ, угасвайки бавно.
Третата свещ, едва блещукаща, казала:

- Аз съм Любов и останах без сили....

След това тя също угаснала.
В този миг в стаята със свещите влезнало едно дете и извикало:

- Не изгасвайте! Аз имам нужда от вас!
Четвъртата свещ, която все още горяла, прошепнала тихо:
- Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато аз все още горя, мога отново да дам светлината на другите свещи.
С помощта на Надеждата детето успяло да запали отново останалите три свещи и да им даде нов живот.