6 начина, по които хората изразяват любовта си

За някои любовта е рози, романтична вечеря, бонбони, свещи и т.н. За други обаче любовта е „Обади ми се като се прибереш“, „Сложи си якето, навън е студено“. Независимо как всеки един от нас вижда любовта, важното е че тя е там и не бива да бъде ограничавана в граници и рамки. За това разказват и следните няколко истории, в които участниците намират любовта в неочаквани ситуации.

***

Когато бях бременна в деветия месец помолих съпруга ми да ми лакира ноктите на краката. Той дълго време ми отказваше. Казваше, че не знае как и това не било работа за мъж. Аз се разстроих и влязох в банята да си взема душ. Докато бях в банята обаче, го чух да говори на телефона си: „Сири, как се лакират нокти?“

***

Има един възрастен мъж, който живее в града. Той има много старо куче. И ви казвам, наистина старо. Кучето има проблеми с краката и не може да ходи. Така че в момента, в който стане топло и пролетта дойде, мъжът го взима на ръце, излиза навън и го разхожда. Разхожда го навсякъде с часове, като кучето е в ръцете му през цялото време. Но кучето го гледа с такава любов и ближе ръцете му. Гледката е толкова докосваща. Този мъж може да е стар и слаб, но има огромно сърце.

***

Аз работя на смени – два дни работя, два дни почивам. Жена ми започна да ми приготвя закуска, която да взимам на работа, като винаги ми слага някоя изненада с храната. Когато намеря някоя малка бележка, на която е написала колко много ме обича, се радвам като малко дете на рождения си ден. Никой не е правил нещо подобно за мен.

***

Наскоро открих истинското значение на „безсмъртна любов“. Баба и дядо са на по 77 години и правят всичко заедно. Зрението на баба е много зле, а дядо ми пък е глух. Затова баба винаги казва: „Аз съм неговите уши, а той е моите очи.“

***

Винаги съм знаел, че жените стават много капризни, когато са бременни. И бях готов за това. Или поне си милих, че съм готов. Никога не съм си мислил, че ще махам мъха от малините, защото спред нея не може да ги яде, защото могат да я „опарят“.

***

Прекарах голяма част от детството си с майка ми на работа – онкологичен рехабилитационен център за деца. Винаги ще си спомням за това 17-годишно момиче и приятеля й, с които се срещнах там. Тя имаше рак на костите и минаваше през няколко сесии химиотерапия. Евентуално се наложи кракът и до коляното да бъде ампутиран. Приятелят й дойде да я посети. Тя му каза, че иска да скъсат, защото не искаше да проваля живота му. Той и даде едно категорично „Не“ и й каза, че тя е единствената за него. Това се случи преди години. Наскоро ги видях, Тя беше с протеза и ходеше редом до двете си деца. Започнахме да си говорим, когато синът й ни прекъсна с гордото заявление: „А моята майка е Терминатор“