Притча в притчата

От месеци един мъж живеел в страх от ужасните мисли за смърт, които го измъчвали… особено през нощта. Лягал си с тревогата, че няма да види изгрева на следващия ден, и успявал да заспи едва когато слънцето започвало да се показва, понякога само час преди ставане за работа. Когато чул, че Учителят щял да прекара нощта в покрайнините на селото му, разбрал, че му се отдава неповторима възможност, тъй като не се случвало често странници да минават край това малко и скрито в планините село.
Славата на тайнствения посетител се носела преди неговата поява и въпреки че никой не го бил виждал, се говорело, че знаел отговорите на всички въпроси. Ето защо призори, без никой от домашните на човека да го усети, той се запътил към палатката, за която разбрал, че Учителят вдигнал край реката.
Когато пристигнал, слънцето тъкмо се било издигало над хоризонта. Заварил Учителят да медитира.
Изчакал почтително няколко минути, докато мъдрецът, който сякаш усетил присъствието му, сякаш очаквал тази среща, се обърнал към него и с ведро изражение го погледнал мълчаливо в очите.
— Учителю, помогни ми — казал човекът. — Ужасни мисли връхлитат съня ми и не ми дават покой, вече не мога да си почивам, нито да се наслаждавам на нещата, които ми се случват. Хората говорят, че ти намираш решение за всичко. Помогни ми да се отърва от това бреме! Мъдрецът се усмихнал и отговорил:
— Ще ти разкажа една приказка.

Един богаташ изпратил слугата си на пазара да купи храна. Но малко след като стигнал до пазара, слугата се разминал със Смъртта, която втренчено го погледнала в очите.
Човекът пребледнял от уплаха, оставил покупките и мулето и хукнал да бяга. Пристигнал запъхтян в дома на стопанина си.
— Господарю, господарю! Моля те, трябва ми кон и малко пари, за да напусна града веднага. Ако тръгна сега, може да стигна до съседния град преди залез. Моля те, господарю, умолявам те!
Стопанинът го попитал каква била причината за тази спешна молба и слугата му разказал на пресекулки за срещата си със Смъртта.
Стопанинът на къщата помислил малко и подавайки му вързоп с монети, казал:
— Така да бъде, тръгвай. Вземи черния кон — той е най-бързият, който имам.
— Благодаря, господарю — казал слугата. Целунал ръцете на стопанина си, хукнал към обора, яхнал коня и препуснал колкото се може по-бързо към града.
Когато слугата се изгубил от погледа му, богаташът отишъл до пазара, за да потърси Смъртта.
— Защо уплаши слугата ми? — попитал, щом я видял.
— Уплашила ли съм го? — попитала Смъртта.
— Да — рекъл богаташът. — Той ми каза, че днес те е срещнал и си го изгледала заплашително.
— Не съм го изгледала заплашително — казала Смъртта. — Изгледах го изненадано. Не очаквах да го видя тук този следобед, защото тази вечер трябва да го прибера от съседния град!

— Разбираш ли? — попитал _Просветления_.
— И още как, учителю. Да се опитваме да избягаме от лошите мисли е все едно да идем да ги търсим. Да бягаш от смъртта е като да отидеш на среща с нея.
— Така е.
— Толкова съм ти благодарен, учителю! — казал човекът. — Знам, че от тази нощ насетне само като си спомня за тази приказка, ще заспивам спокойно и ще се събуждам спокоен всяка сутрин.
— След тази нощ — прекъснал го старецът — няма да има повече утрини.
— Не разбирам — казал човекът.
— Значи не си разбрал приказката...
Изненадан, човекът погледнал Учителя и видял, че изражението на лицето му вече не било същото.