Защо се страхуваме?

Да се страхуваме означава да търсим недостатъци в бъдещето. Само ако помним колко несигурно е то, никога нямаше да се опитваме да предричаме какво би могло да се обърка. И дотук със страха.
Страхът изчезва в несигурността на бъдещето. Но ако не използваме мъдростта си, той може да ни погуби. Страхът едва не погуби младия будистки монах новобранец.
Един ден слепият учител отведе ученика в задната стаичка на храма, която обикновено бе заключена. Вътре имаше басейн, широк около 6 метра, над който като мост бе прехвърлена тясна дървена дъска. Учителят предупреди ученика да стои по-далече от ръба на басейна, защото съдържа не вода, а силна киселина.
— След седем дни — каза той на младежа — ще бъдеш изпитан. Ще трябва да минеш по дъската над басейна с киселина. Но внимавай! Виждаш ли костите, които плуват вътре?
Ученикът предпазливо надникна и видя много кости.
— Те са на новобранци като теб.
Учителят изведе момчето от зловещата стая и двамата излязоха в слънчевия двор на храма. Там по-старите монаси бяха поставили дъска със същата големина върху две тухли. През следващите седем дни единственото задължение на новобранеца бе да се упражнява да ходи по дъската.
Лесна работа. След няколко дни той минаваше по нея, пазейки съвършено равновесие, дори с превръзка на очите. Дойде денят на изпита.
Учителят го заведе в стаята с басейна, пълен с киселина. На дъното проблясваха костите на новобранците, които бяха паднали преди него. Младежът стъпи на края на дъската и се обърна, поглеждайки учителя.
— Върви — каза му той.
Дъската, поставена над киселината, бе много по-тясна от дъската в двора на храма. Той пристъпи, но неуверено; започна да се люшка застрашително. Не беше стигнал и до средата, а вече се поклащаше доста силно. Сякаш всеки момент щеше да падне в киселината. Ученикът започваше да губи самообладание. Направи нестабилна крачка. После се заклати. И пляс!
Слепият стар учител се разсмя, когато чу младежа да плиска из водата. Това не бе киселина, а само вода. Старите кости бяха хвърлени вътре като „специални ефекти“. Бяха заблудили мен, както бяха заблудили и новобранеца.
— Какво те накара да паднеш? — попита сериозно учителят. — Страхът те накара да паднеш, ученико, страхът, нищо друго.

***

Дали щеше да успее да премине, ако знаеше, че в басейна има просто вода?