Притча: Съставките на живота

Две жени решили да направят кекс.
Първата разполагала с мизерни продукти. Бялото брашно било старо и тя трябвало най-напред да го пресее. Богатото на холестерол масло било почти гранясало. В бялата захар имало кафяви бучки от изцапана лъжица, а единствените плодове, с които разполагала, били забравените стафиди - твърди като камък. Кухненското й обзавеждане било отпреди Световната война, и то неясно коя от двете.
Втората жена имала на разположение най-качествените съставки. БИО пълнозърнесто брашно, което не било генно модифицирано. Маслото бил без холестерол, захарта била кафява нерафинирана, а сочните плодове идвали направо от градината й. Кухнята била „последен модел“, обзаведена с всички модерни уреди.
Коя от двете изпекла по-вкусен кекс?
Често не човекът с най-добрите продукти приготвя по-хубавия кекс — готовият кекс е много повече от своите съставки. Понякога човекът с мизерните продукти влага толкова старание, внимание и любов в приготовлението му, че кексът става най-вкусният на света. Тъкмо онова, което правим със съставките, е от значение.
Имам хора, които в живота си е трябвало да работят с мизерни съставки: родили са се в бедно семейство, може би са били малтретирани като деца, не са били сред отличниците на класа, имали са недъг и не са участвали в игрите. Но малкото качества, които са притежавали, са съчетали толкова добре, че кейкът, който са изпекли, е бил впечатляващ. Вие познавате ли такива хора?
Имам и други видове хора, които в живота си са имали на разположение чудесни съставки. Семейството им е било заможно и ги е отгледало с обич, в училище са били интелигентни, в спорта — талантливи, били са красиви и популярни, но са пропилели младия си живот с наркотици и алкохол. Познавате ли такива?
Половината от съдбата ни се намира в съставките, с които трябва да работим. Другата половина, съществената част, е онова, което правим с тях в живота си.