Размерът има значение... за оцеляването

Когато става дума за оцеляването на един вид, от съществено значение се оказва размерът му. Животните, които попадат в златната среда на скалата — нито прекалено големи, нито прекалено малки — са изправени пред по-малък риск от изчезване в сравнение с онези, които попадат в двата ѝ края. Това е обяснено в подробен и обширен анализ, разглеждащ различните животински видове в глобален мащаб.

В своя научен труд, представен наскоро пред Националната академия на науките на САЩ, международният екип от изследователи са определили телесното тегло на хиляди гръбначни видове животни, разкривайки, че най-едрите и най-дребните видове са изправени пред по-голям риск от изчезване.

Непропорционалното заличаване на видове в двата края на скалата повишават опасността от значителни и необратими промени в начина, по който функционират естествените екосистеми — горите, ливадите, океаните и дори реките и потоците — или иначе казано "живата архитектура на планетата" ни, пишат изследователите в своя научен анализ, публикуван в научния журнал на Национална академия на науките на САЩ.

Понастоящем биологичното разнообразие на планетата ни рязко намалява и изчезват както сухоземни, така и морски създания. През последните няколко века степента и бързината, с която изчезват различни видове е толкова интензивна, че някои изследователи говорят за шесто масово измиране на видовете.

Ако причините за предишните пет са били тежки природни катаклизми, то шестото се дължи изцяло на дейността на човека, който безразсъдно унищожава естествените местообитания на хиляди животински видове, както и самите тях.

Авторите на изследването анализират как заплахата от изчезване на определен вид зависи от телесна маса на животното.

"Знанието за това как размерите на даден животински вид корелира с вероятността той да бъде застрашен от изчезване, ни предоставя инструмент за оценка на риска от изчезване на много видове, за които знаем много малко", казва Уилям Рипъл, професор по екология в щатския университет на Орегон и водещ автор на изследването.

Рипъл и колегите му от САЩ, Австралия, Великобритания и Швейцария разглеждат повече от 27 500 вида гръбначни животни, оценени от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси и поставени в Червения списък на световно застрашените видове на IUCN (известен и като Световната Червена книга), в който са включени около 44 700 вида.

Изследователите разделят животните на шест групи — бозайници, птици, влечуги, земноводни, хрущялни и костни риби. При всяка една от групите, както и при всеки един от видовете, включени в нея, екипът изчислява дали има положителна корелация между теглото им и риска от изчезване.

Друга важна част от работата на учените, описана в изследването е анализът на причините, които са довели, водят или ще доведат до изчезването на животински видове от всяка група.

Резултатите показват, че във всяка една от групите, пред най-сериозен риск от изчезване са изправени най-големите и най-малките им представители.

Най-съществената причина за заличаването на един вид в природата е неговото пряко унищожаване от страна на човека — лов, риболов и капани, селското стопанство, обезлесяването и конкуренцията с инвазивни видове. Учените са пресметнали, че по-голямата част (над 90%) от животните с тегло над един килограм са под заплаха да бъдат убити от хората. А най-малките животни умират заради замърсяване и унищожаване на техните местообитания.

Изследователите отбелязват, че много от големите животни, които са застрашени от изчезване, са хищници. Тези видове пряко и косвено влияят върху процесите в своите екосистеми и изчезването им ще наруши връзката и равновесието между видовете и ще доведе до деградация на екосистемите.

Изчезването на най-малките животни също ще има сериозни последици. Много морски животни се хранят с дребните обитатели на океаните и моретата, като китовете например, а малките птици и прилепи играят важна роля за опрашването на растенията. Ако те изчезнат, други по-големи видове също ще ги последват.

Около 60% от видовете могат да изчезнат в рамките на няколко десетилетия, а около 75% са застрашени от сериозен спад в числеността.