Лаодзъ и неговото учение силно тревожили Конфуций. Веднъж Конфуций, който бил по-възрастен от Лаодзъ, решил да го посети и очаквал, че ще получи дължимите почести. Но Лаодзъ седял, когато Конфуций влязъл при него. Той дори не се изправил да го поздрави, не казал „Заповядайте, седнете". Изобщо не му обърнал особено внимание. Конфуций се вбесил и си казал на ум: „Що за Учител е това?!" Затова и го попитал:
- Вие не спазвате ли добрия тон?
Лаодзъ отговорил:
- Ако искате да седнете, седнете; ако ви се стои прав, стойте. Кой съм аз, та да ви казвам какво да правите? Това си е вашият живот. Аз не се бъркам.
Конфуций бил изумен. Опитал се да започне разговор за висшия човек. Лаодзъ се разсмял:
- Никога не съм виждал каквото и да е „висше" или „низше". Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществувание. Няма висши или низши. Това са пълни измишльотини.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Иван Господинов
00:40 31.10.2017