Мистерията около изчезналата цивилизация от Великденския остров се заплита

Дали са били унищожени от екоцид, робство или ... плъхове?

Публикувана: 26 Март, 2018 09:11
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2874
Мистерията около изчезналата цивилизация от Великденския остров се заплита
Снимки: shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

Какво се е случило с хората, обитавали някога Великденския остров? Този въпрос е една от най-интересните и стари мистерии на планетата. Известно е, че коренното население на тихоокеанския остров е било буквално заличено, но никой не знае защо. Още повече, че дори не е известно за какъв брой хора става въпрос, пише iflscience.

След като години наред учените прехвърлят най-различни теории за изчезването на този древен народ, екипът, заснел нов документален филм за телевизия SBS, наречен "Великденският остров: Истината е разкрита", може би е дава надежда за разбулването на мистерията.

Нови изследвания, може би ще хвърлят известна светлина върху случилото се или пък ще го обгърнат в още по-гъста мъгла, но едно е сигурно - става дума за нещо много повече от „екоцид“ (изхабяване на ресурсите).

Една от най-разпространените теории за изчезването на коренното население на острова, наречено Рапануи, е, че са се самоунищожили, съсипвайки екосистемата на Великденския остров (известен като Рапа Нуи), който се намира на 3,700 километра от западното крайбрежие на Чили в Южния Тихи океан.

Тази теория е свързана с почти 900-те мистериозни гигантски каменни статуи - моаи, изваяни от народа Рапануи и разпръснати из целия остров.

Когато холандците пристигат на Великденския остров през 1722 г., казват, че са открили около 1500-3000 души. Дори тогава те не могат да си обяснят как е възможно такъв малоброен народ да създаде гигантските статуи, с които е известна местността.

Нови етнографски и археологически доказателства обаче подсказват, че населението невинаги е било толкова малко. Съвсем наскоро учени заявиха, че в своя пик хората на Великденския остров са наброявали около 17 500. Резултатите от това изследване бяха публикувани във Frontiers in Ecology and Evolution.

„Въпреки своята почти пълна изолация (и преди драматичните промени) жителите на Великденския остров са създали сложна социална структура, както и тези невероятни произведения на изкуството — казва ръководителят на изследването д-р Кедрик Пулстън — Опитахме се да разрешим едно парченце от пъзела, да открием максималният брой хора, който някога е живял тук. Оказва се, че островът е можел да поддържа 17 500 души.“

Както Пулстън казва, „ако населението е паднало от 17 500 до малкия брой, който мисионерите са преброили преди толкова много години, това рисува една много по-различна картина от максималния брой (3000), предлаган от други“.

Екипът открива, че 19 процента от площта на острова вероятно е била използвана за отглеждане на сладки картофи — основната храна, с която местните са се прехранвали. Проучвайки раждаемостта и смъртността, както и начинът, по който те са повлияли на наличието на припаси, учените откриват колко души вероятно са оцелели на острова.“

„Резултатът варира, но за да открием най-малката стойност, трябва да предположим възможно най-лошото във всички сценарии — обяснява Пулстън. — Ако сравним нашите земеделски изчисления с други полинезийски острови, население от 17 500 изглежда напълно разумно.“

Откритието на екипа ни довежда с една крачка по-близо до разплитането на мистерията на Великденския остров.

„Това е един доста необикновен случай — и в културни постижения, и като екологична трансформация. Великденският остров е забележителен и важен. Около него продължават да витаят мистерии. Той обаче е истинско място — с истинска история, на което са живели истински хора. Разплитането на мистерията ще ни помогне да разберем по-добре природата на човечеството“, заключва Пулстън.

Чили

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.