Шибари - японското еротично изкуство

Повечето от нас само са чували или виждали по снимки как други хора се връзват за удоволствие. Вижте интервюто с Кубра - млада дама и шибари модел, която отговаря на въпросите на sexwell.bg

- От колко време се занимаваш със шибари?

- Около две години.

- Какво запали твоя интерес към този вид еротично изкуство?

- Бях поканена от мой приятел на организирано негово събитие, точно с цел изучаване на шибари. В началото ме беше страх от въжетата, но постепенно се престраших.

- Какво е усещането, когато те вържат?

- Като опиянение! Сякаш всички грижи изчезват, въжетата "изпиват" енергията ти и ти се отдаваш на себе си!

- Какво е "Rigger"?

- Означава връзващ, връзвач.

- Има ли разлика между това да те връзва непознат и любовник?

- Определено да! Когато е някой непознат, аз просто съм един шибари модел. Не мога да се отпусна, да позволя на възбудата от допира на въжетата да ме обземе. И обратното, когато е любовник, аз съм му се доверила, дала съм тялото и душата си, за този момент.

- Откъде да започне човек, който никога не е имал досег с шибари?

- Мой съвет е да си купи първо въжета, за да свикне с тяхната дължина, текстура и мирис. След това може да погледа някой друг видео клип в интернет, за да види, че не е толкова сложно. Много е важно да се научат техниките за безопасност, за да не се осакатите случайно. Вече в България се провеждат и такива събития с цел обучаване на Шибари. Моята учителка е от Франция и винаги набляга първо на основите - техниките за безопасност, след това да се забавляваме!

- Само жени ли се връзват?

- Не. Отскоро започнах и аз да връзвам, и двама от моделите ми са мъже. Според мен е възприето, че жената е по-красива под въжетата. Аз също мисля така. Но завързан мъж е все едно да опитомиш мустанг - цялата тази сила е в ръцете ми и я контролирам аз.

- Опасно ли е? За какво трябва да внимава човек?

- Шибари е нож с две остриета. Най-важният аспект за предотвратяване на проблеми е правилната комуникация. Следете внимателно партньора си, неговите реакции, регулярно питайте за евентуален дискомфорт, болка и др. За тези, които ще бъдат връзвани е много важно да запомнят, че тялото ви знае най-добре, когато нещо не е наред, затова се вслушвайте в неговите сигнали (прилошава ви, изтръпва ви крайник и тн) и не се страхувайте да ги споделите с партньора си.

Трябва винаги да внимаваме с местата, които не бива да се връзват.

1) Гърлото и врата, най-общо поради риска от задушаване и/или ограничаване на кръвния поток към мозъка. Ако сте фен на този опасен фетиш, всичко трябва да се прави внимателно и да познавате добре другарчето си, както и винаги да имате осигурена помощ.

2) Ставите - китки, глезени, рамо, лакът. Никога не се поставят въжета на местата, където костите се срещат и образуват самата става. Може над или под тях, но никога на. Причината за това е, че ставите са местата където нервите и кръвоносните съдове са разположени съвсем близо до повърхността на кожата и съответно при натиск могат да се получат редица наранявания. Не бива да забравяте, че когато връзвате ръцете, трябва да спазвате разстояние около три пръста над лакътя - това е място, където отново близо до повърхността на кожата минават нерви и натиска или притискането им са изключително болезнени за партньора.

3) Всички места, където близо до повърхността на кожата минават нерви или основни кръвоносни съдове. Тук ще упомена, че е хубаво да се снабдите с атлас по анатомия, откъдето да получите повече информация къде са тези места обикновено, но искам и да обърна внимание, че всеки човек е индивидуален, затова най-важното условие за безопасно връзване е да познавате партньора.

4) Вдлъбнатината между бедрото и долната част на корема. Както и с гениталиите, най-вече се внимава по време на провесване в тези части. Ако моделът е легнал, може да се направи изключение и да бъдат вързани тези части. Не трябва да има напрежение в тялото.

- Най-трудно изглежда избирането на правилен материал. По какво се познава доброто въже за връзване?

- Има различни видове въжета, които притежават различни качества и недостатъци.

Синтетичните въжета са по-лесни за поддръжка и по-трудно се захабяват от употреба, но вероятността да получите така нареченото кожно изгаряне от тях е в пъти по-голяма, отколкото при въжетата направени от естествени влакна. Кожното изгаряне е парене или нараняване на повърхностния слой на кожата, което се получава при прекарването на въжето по кожата, в зависимост от скоростта, с която това се случва. Ако прекарате плавно едно найлоново въже по рамото на вашия партньор е почти невъзможно да му причините кожно изгаряне, но когато това се случи бързо и под натиск успеха ви в причиняването на това неприятно усещане е гарантиран. Най-трудно подобно нараняване се получава, когато се употребяват въжета от естествени влакна като памук, коноп, юта или лен, поради което хората, които се занимават професионално с връзване работят с такива въжета.

Няколко думи за този тип естествени тъкани:

1. Памук - прекрасен за начинаещи, тъй като памучното въже е меко, има по-малък риск от прежулване и става дори още по-меко след пране. Имайте предвид обаче, че ако памучното въже е мръсно, лесно може да започне да се разнищва, затова го поддържайте чисто. Другата особеност на памука и като цяло на естествените материи е, че когато се намокрят развързването става много трудно. НЕ става за провесване, няма сцепление и може да се затегне по тялото!

2. Синтетично въже - в тази категория влизат всички въжета, които можете да намерите по железариите, складовете за крепежни елементи или алпинисткото оборудване. Те са здраво оплетени, трудни за разнищване и много лесни за поддръжка, но вероятността от прежулване с тях е много висока и поради синтетичните влакна, които образуват сърцевината са по-твърди и трудни за връзване. Колкото са по-дебели, толкова повече усилия ще ви коства връзването, дори на един възел. Също така ако се наложи да срежете подобно въже ще ви е доста по-трудно отколкото с тези от естествени материи. Синтетичното въже става за провесване, доста хора си го предпочитат заради лесната поддръжка.

3. Коноп - това е традиционното въже за връзване, което се характеризира със своята грапавина и чувството на боцкане, което причинява, като е сложено на гола кожа. Това въже е добър избор, за по сериозни игри с връзване, садо мазо, наказания и други.
Има хубав златист цвят и с времето и поддръжката може да стане златисто кафяво на цвят. Мирише на слама, държи възлите на място благодарение на грапавата си структура и не се разтяга особено. Удобно е за провесване, моя опит с конопеното въже беше много интересен, аз лично не обичам да бъда провесвана на голо с такова, защото ми създава дискомфорт на кожата.

4. Юта - прилича много на конопа, но не е толкова грапава и груба като него. Има подобен златист цвят, който се променя с времето и употребата и сходни характеристики като здравина, липса на разтегливост и задържане на възлите, но понеже е по меко не причинява боцкането по кожата, присъщо на конопа.
Има различни видове юта, като доказалата се с най-добри качества е японската юта наричана още асанава. Оригинална асанава може да бъде намерена в интернет, но поради това, че обработката и е доста трудоемка задача и всичко се извършва на ръка цената и е доста висока - тя си е традиционно японско въже за шибари. Аз лично връзвам и държа да ме връзват с юта. Обожавам я!

5. Коприна - мека е, но е по скъпа от памука и има нисък праг за прежулване, тоест всяко по рязко движение може да причини такова. Идеално въже за разнообразяване на сексуалната игра, но не и за сериозно връзване, естествено в никакъв случай и за провесване! Стои секси в леглото...

Другото основно нещо е дебелината на въжето. Прекалено тънко може да пререже кожата, то не става за провесване, или да причини по-силен натиск от по-дебело, но прекалено дебелото е трудно за връзване и когато се усуче или върже образува неравност, която може лесно да притисне нерв или кръвоносен съд. Аз лично работя с 5 или 6 мм въже, защото е достатъчно тънко, че да се връзва лесно в удобен за партньора възел, но и достатъчно дебело, че да не причинява неудобство.

Дължината на въжето, което трябва да използвате също е индивидуална, но аз лично ви препоръчвам 7-8 метра дължина, понеже ако е по късо, най-вероятно няма да ви стигне за никъде, а ако е по-дълго, ще е много по-трудно за връзване (представете си да прекарате 20 метра въже през някакъв мъничък възел) и си създавате една огромна купчина омотано въже до вас, която не е никак удобна за работа.

- Какво би искала да кажеш на хората, които мислят да опитат този вид изкуство?

- Животът е за да се живее! Нека да опитат , не вярвам да съжаляват!