Островът на кръвосмешението

Представете си място, до което, за да стигнете, ще ви трябват цели 9 дни. 9 дни на клатеща се лодка с абсолютно нищо наоколо – само вода, която изглежда безкрайна и брегът не се вижда. Това е единственият начин да се стигне до град Палмерстън – малък коралов остров от групата на Островите Кук в Тихия океан. Той е дом на 62 души, всички свързани по специфичен начин. Хората на острова са преки потомци на един англичанин, който се заселил на зеления рай накрай света преди 150 години.

Остров Палмерстън е живото олицетворение на истинския живот на бавни обороти. Там няма нито един магазин или бакалия. За да си изкарват прехраната, хората се занимават с риболов и събиране на кокосови орехи. В свободното си време правят бижута, играят волейбол или плуват.

На острова, обаче, има електричество и дори интернет, но само за няколко часа на ден, пише pochivka.blitz.bg. Няколко късметлии имат мобилни телефони и сателитна телевизия. Но там никой не продава нищо. Парите се използват само за снабдяване от външния свят.

Соларен панел на острова. Източник: Shutterstock

Има само две тоалетни на острова, а обитателите му събират дъждовна вода за пиене. Животът изглежда идиличен, особено в неделя, когато църковната камбана бие, за да призове хората на служба, след която не е разрешена никаква работа или забавление на острова до вечерта.

Старата и новата църква на острова. Източник: Shutterstock

Град Палмерстън е разположен на върха на древен потопен вулкан – формация, която се нарича атол. Той е съставен от над дузина пясъчни коралови островчета, които заедно образуват пръстеновиден коралов риф около затворена лагуна. За добро или зло, рифът се намира твърде нависоко спрямо повърхността, затова самолетите не могат да се приземят там, а за хеликоптерите е твърде далеч. Затова единственият достъп до там е с лодка.

От една страна изолираният живот на Палмерстън оказва благотворно влияние на острова, който остава почти непокътнат. От друга страна, обаче, отдалечеността на мястото е причина за някои трудности и дори опасности за неговите обитатели. Например, едно посещение на зъболекар може да отнеме месеци – няколко дни само да стигнете до там, но и неопределено време, в което да си търсите превоз обратно към вкъщи. Това е трудна задача на островите Кук.

Остров Палмерстън се намира на островите Кук, кръстени на изследователя Джеймс Кук, на когото се приписва откриването им от западния свят. След откритието хора не са живели на острова повече от 80 години. Когато англичанинът Уилям Марстърс попаднал на острова в средата на 19-и век, веднага се влюбил в него. По това време Палмерстън бил собственост на британския търговец Джин Брандър, с когото Уилям се запознал в Таити и който след това определил Уилям за надзирател на Палмерстън. Позволил му да отглежда и събира кокосови орехи там. Уилям се заселил на острова през 1863 година заедно с жена си, която била полинезийка, и две нейни братовчедки, за които по-късно също се оженил.

Два пъти в годината на острова пристигал кораб с храна и необходимите стоки, а в замяна Уилям се отплащал с кокосово масло. След това, обаче, посещенията се разредили – през три години, а накрая съвсем спрели. В писмо от 6 януари 1888 г. Уилям Марстърс казва: „Бях поставен тук от г-н Брандър от Таити, за да произвеждам кокосово масло за него. През първите 6 години корабите ме посещаваха редовно, но след това минаваха по две или три години без да идват, а през 1878 г. те спряха да идват тук“.

Въпреки това предприемчивият Уилям намерил начин да оцелее. Когато Джон Брандър, собственикът на острова, починал, Уилям Марстърс получил собствеността върху Палмерстън от кралица Виктория. Преди смъртта си през 1899 г., когато кокосовите му дървета били унищожени от болест, а той починал от недохранване, разделил острова на три части, по една за всяка от съпругите си. С времето населението нараснало и в наши дни всички обитатели на острова, с изключение на трима, са негови преки потомци.

Голям брой от обитателите на острова са напуснали, а малкото останали там са изложени на сериозен риск от кръвосмешение. Има много случаи, в които хората се женели, а после се оказвало, че са близки роднини. Кметът на Палмерстън веднъж признал пред медиите: „Бащата на жена ми и моят баща са били братя. Не знаех за това, но когато разбрах, беше твърде късно и вече имахме деца. Никой не пристига на острова, затова се получават толкова много бракове между роднини“.

Това е и една от причините населението на острова драстично да намалее. Младите хора искат да имат повече възможности за избор на брачен партньор и за раждане на здрави деца.

Младите обитатели на острова. Източник: Shutterstock

Обитателите на острова имат повече земя, отколкото могат да обработват. Затова те се обръщат към външния свят, надявайки се да привлекат имигранти, които да го населят. Засега, обаче, не се намират доброволци да живеят на края на света.