Стефановден е

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. Той не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. Мръсни дни.

Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.

По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая “ладуване“.

Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було.

На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.

На този ден празнуват Стефан, Стефка, Стоян и производните им имена.

Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава венец.

Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина, пише sanovnikat.com. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях.

Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон.

Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.

Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През 415 година мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.

Именици: Венец, Венцеслав, Венцеслава, Венцислав, Венцислава, Венци, Заприн, Заприна, Запрян, Запряна, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станка, Станко, Станой, Станчо, Стефан,Стефана, Стефания, Стефка, Стефчо, Стефко, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоилко, Стоимен, Стоимена, Стоичка, Стоичко, Стойка, Стойко, Стойна, Стойне, Стойно, Стойчо, Стоян, Стояна, Стоянка и производните им.