Защо италианците вече не искат да работят от вкъщи?

Повишаването на цените на електроенергията и газа прави работата от разстояние по-малко привлекателна за италианците, пише вестник „Ил Месаджеро“.

„С увеличаването на плащанията гъвкавата работа се превръща в лукс, който мнозина вече не могат да си позволят, ако искат да изкарат до края на месеца“, се казва в статията.

Държавният регулаторен орган за енергетика, мрежи и околна среда (Arera) изчислява, че разходите за енергия на италианците ще нараснат с 59% през последното тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година, пише БГНЕС.

Като цяло средностатистическото италианско семейство ще похарчи средно 1322 евро за електричество за една година, докато през 2021 г. средният разход е бил 632 евро.

Що се отнася до газа, официалните прогнози ще бъдат представени в началото на октомври. Различни асоциации изчисляват, че през първите девет месеца на годината средното италианско семейство е похарчило 1 500 евро за газ, а от октомври цената може да нарасне до 300 евро на месец (170 евро повече от миналата година). Аналитичният център „Номизма“ изчислява, че годишното увеличение може да достигне 680 евро.

Според проучване на Националния институт за анализ на публичната политика (Inapp) само 20% от работниците в италианските публични и частни предприятия са готови да „получават по-малко, само за да работят“ извън офиса няколко дни в седмицата.

Служителите в публичния сектор изискват компенсация на разходите за енергия, когато работят от вкъщи; подобна ситуация се наблюдава и в частния бизнес, където обаче възможността за такава компенсация често не е предвидена.

Същевременно е изчислено, че т.нар. интелигентна работа може да намали разходите за офис наполовина.

След като страната излезе от извънредната ситуация с пандемията от коронавирус, работата от разстояние засяга около четири милиона души. В същото време въпросът за невъзстановяването на разходите за електричество и газ ще засегне около 700 000 държавни служители, отбелязва „Ил Месаждеро“.

Нарастващите тарифи забавят разпространението на гъвкавото работно време, превръщайки се в проблем, който отделните служители и синдикатите поставят при сключването на трудовите споразумения.