Къде се намира гробът на цар Калоян?

Местоположението на тленните останки на много малко български владетели всъщност е известно на историците. След дълги години под чуждо управление, българите нямат възможност да запазят артефактите от вековното си минало, камо ли да успеят да ги съхранят по уважителен начин.

Но един от най-известните ни владетели – цар Калоян – е може би пример за това как неговият гроб е бил пред очите на всички, но никой не го забелязва преди 1972 година. Това е историята на гроб № 39 от църквата “Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново, пише Poznanieto.bg.

Как е открит гробът на цар Калоян

През 1972 година археологът Въло Вълов провежда проучвания на средновековната църква “Свети Четиридесет мъченици” в старопрестолния град. Тя е построена през 1230 година в чест на голямата победа на Иван Асен II при Клокотница срещу Теодор Комнин. При изследванията си, Вълов се натъква на гроб обозначен като № 39, за който той има основание да твърди, че е на цар Калоян. Ето какви са аргументите му в тази посока:

1. Много пищно погребение – На първо място трябва да отбележим, че в тази църква трудно могат да се положат останките на случайно лице. Но дори спрямо останалите, този гроб се откроява с необикновената си пищност, което веднага привлича вниманието. Очевидно е бил на личност от огромна важност.
2. Ръстът на погребания – Една от най-големите особености на цар Калоян е била неговият исполински ръст. Спрямо описанието, той се е извисявал много над средния ръст. Погребаният е бил с височина от 188 см, което за това време е огромен ръст. Освен това може да се определи, че покойникът е починал на 35-40 годишна възраст, което съвпада с тази на Калоян (умира на 39 години).
3. Облеклото на покойника – Одеждите са били наистина много впечатляващи – всичко е било в коприна и злато, имал е изключително рядка пурпурна туника, а знаем, че това е цветът на владетелите на Византия – по-късно възприет и в България. Имал е златовезена кърпа на главата, много златни пръстени и диадеми. Обувките му са били червени кожени ботуши, което също е признак на българските владетели. Тялото е обвито в тежък пурпурен плащ, който допълнително носи посланието за високата позиция на починалия.
4. Калоянов пръстен – Това е най-голямото доказателство в полза на тази хипотеза. Представлява изключително масивен златен пръстен-печат, с отбелязан грифон на него. В негатив надписът на него се разчита като Калоянов пръстен.

Защо това не е гроба на цар Калоян

Тук ще представим аргументите в подкрепа на твърдението, че това не е гробът на цар Калоян:

1. Липса на царски титул върху Калояновия пръстен – По това време всички знатни особи са имали пръстени, с които са заверявали своите документи. Това, че е изписано името на Калоян, не означава със сигурност за кой точно Калоян става въпрос. Не е обозначен като владетел на България, което е странно, ако този пръстен е бил използван от владетеля.
2. Надписът на пръстена – Има определени езикови особеност, които подсказват, че надписът на пръстена най-вероятно е с доста по-късна датировка.
3. Мястото на гроба – То се намира в северния портик (пристройка) на църквата. За нея се смята, че е построена през 14 век. Това е доста след времето на Калоян. Разбира се, възможно е той да е бил пренесен по-късно тук, но това не е масова практика по това време.

Така или иначе, трудно е да се даде категоричен отговор на този въпрос. Даже и това да не е гробът на Калоян, мястото е подходящо да бъде отбелязано като символ на този велик български владетел. Все пак неговото дело се запазва безсмъртно през вековете – питайте французите, които ни карат да подпишем Ньойския договор в имението на граф дьо Ньой – роднина на победения от Калоян Балдуин Фландърски. Така че запазването на българската история е фар, който може да освети пътя на правилното ни развитие.