Евгени Минчев с коментар за секса на българите: Камшици дебнат отвсякъде, а секс няма.

"Днес, когато страната ни е разтресена от скандали около джендър пропагандата и сексуалното възпитание, си задавам няколко въпроса. Може да се окажат въпроси от национално значение, защото в тях дремят отговорите на бъдещата популация. Това са разсъждения, които смятам, трябва да зреят във всяка глава и да се правят изводи."

Това пише лорд Евгени Минчев в свой материал във в. "Труд".

Ето как продължават разсъжденията на популярния пиар:

"Не се ли очакваше, мили читатели, след някогашния книжен хит "50 нюанса сиво", да се развие обществото ни сексуално? Аз лично не виждам никакво подобрение, а съм доста любопитен. Сякаш с изкарването на бял свят кирливите ризи /и камшици/ на подсъзнанието, се прекрати всякакво любопитство и хората, вече прочели тайнството, се отдалечиха от него.

И не говоря само какво се вижда в креватите, а най-вече в очите на хората, където сексът просто отсъства. Нямам толерантност и към алчните, лакоми очи на някои хора, където сексът е самоцел, а за милионите, които срещаме всеки ден. В погледа не им се чете сексуален глад или порив. Там се чете отегчение и напрежение с високи амплитуди.

Съзирам грохнало либидо, умора. Сексът буксува, клетките ни са затлачени с умора и натрапени мисли. Мисли за оцеляване и стресът навярно попарват желанието и то потъва между сметки за ток и парно, за насъщният или за друго.

Работата никак не върви на добре, а планетата се нуждае от нови поколения. Едни, за да изплатят кармата на родителите си, другите, за да получат възнаграждението си. Или този природен кръговрат вече е додеял на света или преялото ни съзнание за нещата повръща върху старите природни закони.

Мисля, че всичко ще се подреди, ако светът е по-дискретен по темата и камшици не дебнат отвсякъде. Жените да станат по-женствени, а мъжете - обратно. Голите пъпчета на момичета с наднормено тегло не е гледката, която ще привлече и ще породи желание. Гледката на мъжки обръснати крака, тоже. Гледката на отегчени родители, взрели се в телефоните, не е примерът, който подрастващите могат да възприемат и това да ги вдъхнови.

На улицата всичко е клюмнало, а уличното поведение се води уж от намерението ни да впечатлим. Представете си тогава какъв е пейзажът вкъщи, какви са примерите на деца, които ще последват примера на родителите си. Ако правилно съм наблюдавал, това не е много вдъхновяващо. Смятам, че филми, където се завръща романтиката, дава се повече привилегия на въображението, дискретността е значим страж на вратата на допустимостта, ще са полезни за целта. Петдесет нюанса сиво, а резултатът е двеста нюанса скука и никаква светлина в края на тунела."