Учени разкриха смисъла на живота с помощта на 38 милиона... некролога

Учени, изследващи въпроса какво представлява пълноценният живот, стигат до отговор след анализ на 38 милиона некролога, публикувани в САЩ през последните 30 години. Чрез автоматизирани инструменти за текстов анализ екипът установява, че най-често отбелязваните ценности са уважение към традициите и добротата.

Почти 80 процента от некролозите акцентират върху почитта към обичаите или религията, а 76 процента подчертават грижата, надеждността и доверието. „Думи като „вярващ“, „Библия“, „мисионер“ и други препратки към Бог са силно застъпени“, коментира водещият автор на изследването Дейвид Марковиц, доцент в Държавния университет на Мичиган, пред Daily Mail.

Проучването подчертава как ценностите, полът, възрастта и историческият контекст се преплитат при начина, по който се помнят покойниците. Жените най-често са възпоменаващи заради доброта, мъжете – за постижения и структурирана отговорност, а възрастните – заради уважение към традициите.

В същото време изследването показва, че кризи като 11 септември, финансовата криза и пандемията от COVID-19 временно променят приоритетите, които се отразяват в некролозите. Това доказва, че наследството не е само лично, а и културно обусловено.

Анализът на десетилетия некролози предлага безпрецедентен поглед към ценностите, които обществото цени най-много. Учените установяват, че при споменаването на живота на даден човек най-често се акцентира върху вярност към другите, дълбока духовност и вяра в общото благо. Думи като „съпруга“, „майка“, „грижовен“ или „приятел“ – всички, отразяващи богати социални връзки – са сред най-честите определения за доброта.

За разлика от това, думи, свързани с власт или лична сила – като „силен“ или „борец“ – са значително по-рядко срещани, което показва, че в края на живота именно тези качества не са сред най-помнените.

Когато се проследява как световни събития влияят на начина на възпоменаване, след атаките от 11 септември 2001 г. споменаването на сигурността в некролозите рязко намалява, за сметка на традициите и добротата. В некролозите на жертви от Ню Йорк е поставен още по-силен акцент върху добротата, като тенденцията се запазва поне две седмици след събитията.

Финансовата криза от 2008 г. също оказва влияние – споменаването на успехи и социално значими умения започва да намалява месец след кризата и тенденцията продължава през следващата година, като намалява и акцентът върху религията и традициите.

Пандемията от COVID-19 допълнително показва връзката между обществените събития и ценностите в некролозите. Акцентът върху добротата намалява още от 2019 г., преди началото на пандемията, и до момента не се е възстановил. Традиционните теми като религия и социални норми остават повишени и не се връщат към нивата отпреди пандемията.

Марковиц посочва, че по време на пандемията хората по-рядко включват в некролозите институционални роли и структурирани отговорности, като например военна служба или кариера. Според него некролозите са уникален източник на информация за ценностите, които обществото цени, като показват кои качества се помнят и как културните норми се променят във времето.

Изследването заключава, че травматичните събития оставят траен отпечатък не само върху социалния и емоционален живот на хората, но и върху начина, по който се възпоменават.

Некролозите действат като своеобразна капсула на времето, разкривайки настроенията в обществото и подчертавайки как мястото и обстоятелствата влияят върху наследството на един живот.