Силоваци срещу технократи: По върховете на властта в Русия тече смяна на поколенията

Дебатите за вътрешната авторитарна политика на Русия отдавна се въртят около въпроса каква е относителната тежест на военните и силовите елити спрямо техните цивилни колеги. Някои определят Русия като милитокрация, а други твърдят, че балансът на властта подчинява армията на бюрократите.

Секторите на другите т.нар. "силови министерства" - като ФСБ или Министерството на вътрешните работи - обикновено се разглеждат като изключително влиятелни, но не и всесилни, тъй като в центъра на Кремъл стои уникален модел на автократична легитимност. Това пише политологът от университета "Джордж Вашингтон" и изследовател в Центъра за военноморски анализи Джулиан Уолър в свой анализ за Moscow Times.

След началото на войната през 2022 г. обаче наблюдатели все по-често отбелязват нарастващата тежест на Министерството на отбраната (МО) и на ФСБ.

Заради непрестанната нужда от ресурси и възстановяването на армията, МО вече контролира голяма част от руската икономика. Освен това, според самия Владимир Путин, ветераните от войната се разглеждат като ключов кадрови резерв за бъдещето на режима и за неизбежното предаване на властта между поколенията в елитните кръгове.

Паралелно с това ФСБ - заедно със Следствения комитет - получи необичайно голяма свобода да провежда антикорупционни разследвания и постепенно засилва ролята си на инструмент за надзор не само над обществото, но и над самата армия.

Беше преждевременно да се говори за "предстояща трансформация на Русия в полицейска държава, управлявана от службите" в първото десетилетие от управлението на Владимир Путин, но днешните тенденции могат да сочат именно в тази посока.

Всичко това подсилва тезата за милитаризацията на режима, съчетана с неговото превръщане в устойчива персоналистична диктатура.

Но реалната картина е по-сложна, а балансът между репресивните и технократичните елити в Русия остава подвижен и нерешен.

Последното доказателство за тази динамика дойде на 31 октомври, когато Василий Осмарков бе назначен за нов заместник-министър на отбраната, на мястото на генерал-полковник Александър Фомин, заемал поста от 2017 г.

Назначението продължава тенденцията към подмладяване на ръководния състав в МО с цивилни - замяната на военни кадри с технократи от гражданския сектор, вместо с хора от силовите служби. Така, вместо засилване на милитокрацията, виждаме възход на цивилните управленци, натоварени да ръководят огромната военно-фискална машина на Русия.

Осмарков няма минало в службите - завършил е Московския държавен университет и Държавния университет по управление, а до неотдавна е бил първи заместник-министър на промишлеността и търговията. Той е експерт по индустриална политика, заместване на вноса и фармацевтичната индустрия.

Назначението му следва най-значимото кадрово разместване в Кремъл от началото на войната - отстраняването на дългогодишния министър на отбраната Сергей Шойгу през май миналата година.

Шойгу бе пренасочен към Съвета за сигурност, а на негово място бе назначен Андрей Белоусов - икономист технократ и държавник. Заедно с него в министерството навлязоха и други цивилни фигури, сред които Анна Цивильова, роднина на Путин.

Тези назначения имат няколко обяснения.

Първо, при сегашния обем от ресурси, които МО контролира, нуждата от ефективност и ясно управление е очевидна. Министерството е известно с непрозрачност, вътрешни феодални структури и корупция, а разочароващите резултати на бойното поле създадоха удобен повод за вкарване на "нови хора".

Второ, антикорупционната кампания удря едновременно висши военни и регионални управници, попаднали в немилост. Поставянето на цивилни технократи без собствени клиентелистки мрежи е начин и армията, и нейните надзорници да бъдат държани под контрол. Това е класическа форма на "застраховка срещу преврат" - лишаване на силовите структури от реална автономия.

На трето място, прехвърлянето на кадри от по-компетентни министерства показва, че Кремъл осъзнава опасността от бюрократична парализа, дори във време на война. Авторитарните режими често разчитат на тромави и нереформирани администрации за контрол, но Русия продължава да търси начини за модернизация, макар и половинчати - от ерата на Медведев до назначението на Михаил Мишустин за премиер през 2020 г.

Все повече сигнали сочат, че в президентската администрация в Кремъл расте загриженост за състоянието на държавната машина.

Под ръководството на Сергей Кириенко, например, се провеждат програми за "методическо" развитие на технократи и мениджъри, а в МО се вливат икономисти и специалисти по търговия.

В заключение - руският бюрократичен елит е в движение. Армията има огромно влияние, службите за сигурност разширяват правомощията си, а антикорупционните чистки се превръщат в инструмент за контрол. Но цивилните технократи все още заемат силни позиции в структурата на властта.

Дали отстраняването на "гвардията на Шойгу" и замяната ѝ с експерти ще доведе до реално напрежение между военните и цивилните - предстои да се види.

Засега това е просто поредното доказателство, че традицията на подчинение на армията пред цивилната власт остава жива в Русия и че нито едно определение не може напълно да обхване сложната еволюция на нейния военновременен авторитарен режим.