Убийства, агресия, побои: защо в Сърбия има толкова насилие

Масови убийства, домашна агресия, бой в парламента, полицейско насилие: в Сърбия и други страни от Западните Балкани е широко разпространена нагласата, че насилието е средство за разрешаване на конфликти. Не само лични.

Насилието е проблем в много държави по света. В Сърбия обаче то се толерира и насърчава от държавната власт. Нещо повече: насилието се използва от политическата класа като средство за запазване на властта.

В Сърбия и други държави от Югоизточна Европа функционирането на демократичните форми на управление – парламентаризъм, разделение на властите, свобода на словото и медиите, право на демонстрации – от самото начало се възпрепятства чрез насилие като прието средство за разрешаване на конфликти.

Особено силно се набиват на очи повтарящите се случаи на амок в Сърбия и други страни от Западните Балкани. През май 2023 в началното училище "Рибникар" в Белград уби девет деца и един пазач с два пистолета , единият от които бил на баща му. Само ден по-късно в Младеновац 21-годишен мъж застреля девет деца и рани 13 други . А в черногорския град Цетине в началото на тази година 41-годишен мъж уби 12 души.

Насилие и в дома

В семействата често мъже оказват насилие срещу жените или партньорките си . Според данните на комисаря по равенството Бранкица Янкович, през последните 14 години в Сърбия са убити 430 жени. В сръбското общество все още е широко разпространено мнението, че жените са собственост на мъжете. В края на 2023 година сръбското Министерство на културата публикува проучване, според което 85% от гражданите считат насилието над жени за личен проблем, в който не бива да се намесват. Но и ситуацията в съседните страни не е много по-добра.

На този фон в съседна Босна и Херцеговина в момента се води ожесточена дискусия защо никой не е попречил на фемицид в центъра на град Мостар, въпреки че жертвата е тичала по улиците на града, крещейки, за да избяга от бившия си партньор. Такива изблици на насилие не биха били възможни, ако в региона на Западните Балкани имаше по-малко оръжия в обращение, които датират още от войните при разпадането на Югославия (1991-1999). Официално регистрираните оръжия са 770 000, а според някои оценки техният брой достига дори два милиона.

Насилие в публичното пространство

В парламентите на Сърбия, Черна гора и Косово сбиванията не са рядкост. Физическата саморазправа между депутати срещу представители на опозицията са нещо обичайно и в общинските съвети и в трите държави.

Друга мрачна страница в сръбското общество е насилието срещу представителите на съдебната система. Сръбският президент Александър Вучич редовно критикува публично съдии и прокурори за това, че присъдите и съдебните преследвания не отразяват неговите виждания. През март 2025 над 600 съдии и прокурори изразиха горчивото си недоволство от президента в отворено писмо. Те го обвиниха, че е "поробил" и "унижил" съдебната система. Според тях крайната цел е да бъдат подчинени, което води до потъпкване на демократичните принципи на държавното устройство в Сърбия.

Медиите като мегафон на властта

Друг огромен проблем са цензурата и централизацията на медиите в Сърбия, които са един от централните извори на омраза, дискриминация и клевети. Те са превърнати в машина за пропаганда и рупор на Вучич. Държавният глава има пряк контрол практически върху всички медии – печатни, телевизионни и дигитални.

С бълващата от тях дезинформация контролираните медии са създали за гражданите един виртуален свят, който вече няма нищо общо с реалността. Агресия, реч на омразата и сензационност, както и лъжливи истории се срещат всеки ден. Всичко е подчинено на целта да се запази властта на управляващия елит и да се дискредитират опонентите му.

Вучич - генератор на насилието и бенефициент от него

Основният генератор на насилието в Сърбия и бенефициент от него е държавният глава. Подобно на предишни години, през 2025 до средата на ноември той се е появил близо 350 пъти по телевизията – вероятно световен рекорд. Уникално в глобален мащаб е и това, че Вучич никога не допуска дискусионни партньори: той сам задава въпросите, за да може да си отговори. А основните му послания са предупреждения за предполагаеми врагове: хървати, босненци, албанци, ЕС, САЩ, Съвета на Европа, ООН или отделни личности като Джордж Сорос или семейство Рокфелер, от които Вучич пази гражданите на Сърбия.

Много сръбски експерти, като психолозите Зарко Требесанин и Мила Йованович, критикуват езика на Вучич като "уличен жаргон". Той нарича опонентите си "чудовища", "лешояди", "хиени", "предатели". За него адвокатите са "измет", професорите са "мързеливи", опозиционерите са "престъпници", "фашисти" или "чуждестранни наемници". Този конфронтационен и вулгарен речник вече оказва токсично влияние и върху младежта в страната. Прекомерното присъствие на Вучич в печатните и дигиталните медии служи за всяване на страх. Заплахите му са част от начина му на управление.

Промотирането на насилието води до приемането му

И така кръгът се затваря: пропагандирането на насилие от страна на висшите политици в публичното пространство води до приемане на насилието и в личния живот.

Това взаимодействие се проявява в продължителните протести срещу режима под едноличното ръководство на Вучич. Безброй пъти са документирани случаи на прекомерно насилие от страна на полицията, футболни хулигани или групи от биячи, изпратени там от държавния глава.

Същевременно Вучич нарежда на съдебната система да арестува и наказва критици и демонстранти под несъстоятелен претекст. Самият той обаче помилва насилници, които са действали в негов интерес и са били осъдени от един или друг "непослушен" съдия.