Коментар на Георги Лозанов:
Завърши една проточила се абсурдистка пиеса в три действия, която може да бъде наречена "Избраният неизбран генерален директор на БНТ". Тя е за директор, регулатор и съд, като през сцената преминават и второстепенни герои. Ролята на директора още "по автор" беше разпределена за Кошлуков, а ролята на съда (в различни състави) беше да помага на СЕМ да избере точно този директор и да му пречи, ако не иска да го избере. Поне до края на трето действие, когато и съдът вдигна ръце и остави регулаторът най-после да избере някой друг.
Но всичко тръгна с фалстарт: на конкурса през 2017 година СЕМ не успя да избере Кошлуков, защото не му достигна управленчески стаж, въпреки опитите му да го скалъпи някак. И той беше назначен за програмен директор на БНТ, за да си "достажува", а генерален директор стана Константин Каменаров, срещу когото – важна подробност – отдавна течеше наказателно производство. Но присъдата бе произнесена, тъкмо когато Кошлуков натрупа необходимия му стаж, което остави подозрението, потвърдено от събитията нататък, че съдът ще е сред главните герои на пиесата.
Как Кошлуков стана директор на БНТ
Второто ѝ действие започна с определянето на Кошлуков за и.д. генерален директор на мястото на осъдения Каменаров. Нищо, че точно Кошлуков, докато е програмен директор, намира за уместно да покаже среден пръст в ефира, поради което СЕМ глобява за нарушение на добрите нрави обществената телевизия. В историята ѝ подобна позоряща санкция е повече от рядка и несъобразяването дори с нея беше знак, че предстоящият конкурс за генералния директор е предрешен в полза отново на Кошлуков. И така през 2019 година той е избран от СЕМ за редовен шеф на БНТ, но управлението му предизвиква широка съпротива – обвиненията са в политическа ангажираност, незачитане на редакционната независимост, сваляне на предавания и отстраняване на журналисти. В гражданските протести през 2020 година, довели до падането на правителството, заедно с оставките на Борисов и Гешев се иска и тази на Кошлуков, а петицията за недопускането му до следващия конкурс през 2022 година достига до 3000 подписа. Това обаче въобще не го разколебава да се кандидатира за втори мандат, но в контекста на обществено недоволство членовете на СЕМ, с изключение на един, не го правят открито (дори и да са били убеждавани да го подкрепят) и той не събира достатъчно гласове. Още повече, че в надпреварата се е включил Венелин Петков, чийто професионален интегритет не буди съмнения, но също не събира достатъчно гласове, за да не може никой да бъде избран и Кошлуков като "заварено положение" да продължи да управлява.
Това вече е третото действие на пиесата, когато съдът възпрепятства СЕМ да проведе нов конкурс на основание на различни, добре координирани жалби и Кошлуков остава избран-неизбран генерален директор по-дълго от цял редовен мандат. Този административно-правен абсурдизъм, любим на дълбоката власт в държавата, прекъсва с триста зора едва сега с избора на Милена Милотивова, срещу който Кошлуков пак бърза да подаде жалба.
Той, въпреки че фактически бе надхвърлил позволените по закон два мандата и че лично оспорва в съда провеждането на самия конкурс, имаше очи да се яви и на него. Някои членове на СЕМ дори дадоха не лоша оценка на управлението му, вероятно от възпитание, а и защото не коментираха журналистическото съдържание, а дигитализацията, филмопроизводството, заплатите… За отношението на Кошлуков към журналистическото съдържание е показателен фрагмент от собственото му изказване при изслушването в СЕМ: "Аз знам какво означава независима журналистика. Аз съм лежал за това, че са ми забранявали достъп до информация и до литература. И за мен това не е принцип и декларация, за да може да спечелим европроекти и някой лев от "Америка за България". Никога не сме взимали такива".
Да оставим настрана автопатетиката, но да виждаш голямата заплаха за независимостта на журналистиката, вместо във връзките ѝ с властта, в евроатлантически фондове и фондации, освен че е в резонанс с битката на Путин и Пеевски с НПО-та, е самопризнание, че нямаш място в обществена медия. Защото работата на журналистиката в нея, далеч по-активно, отколкото в частните медии, е да упражнява критическата си функция спрямо властта – явната и скритата, актуалната и потенциалната. А това предполага гледната точка на представителите им в новинарските и публицистичните формати не просто да не е доминираща, а те да са поставени в ситуация на задължителен медиен дискомфорт и да са обект на разследващата журналистика, каквато понастоящем почти липсва. Въобще там са сериозните съдържателни дефицити на БНТ при управлението на Кошлуков. Разбира се, няма основания да поставяме всички журналисти в една лодка, а и като цяло несъмнените им професионални качества ще получат нов стимул, когато от 10 етаж на "Сан Стефано" започне промяна.
Ще успее ли Милотинова да осъществи промяна?
Въпросът е дали Милена Милотинова ще може да я осъществи, за което в настоящия момент са ѝ нужни две задължителни качества – професионален авторитет и гражданска смелост. Авторитетът ѝ е изграден на базата на собствената ѝ практика като репортер, новинар и документалист в БНТ и после като водеща на външнополитическото предаване с фокус върху ЕС "Брюксел 1" по Bulgaria On Air. Този опит дава тежест на заявките ѝ, че ще гарантира "спазване на европейските журналистически стандарти", ще търси диалог с колегите си и заедно ще правят "телевизия в интерес на обществото". Красиви думи, които могат да станат реалност, само ако Милотинова прояви и гражданска смелост. Тя ѝ е необходима, за да се противопостави на политическия натиск, който постът ѝ неизбежно предизвиква и като "буфер" да осигури свобода на словото в обществената телевизия. Всъщност, тъкмо това е основната работа на генералния ѝ директор.
А за да си буфер пред политическите зависимости, най-напред сам не трябва да имаш такива. И тук е показателна професионалната биография. Тази на Милотинова е не само журналистическа, а и политическа – била е депутат и председател на Медийната комисия след "идването на царя". И тогава има един епизод на политическа намеса тъкмо и спрямо БНТ. Прие се закон, с който фактически преждевременно да се прекрати мандатът на заварения генерален директор – Лиляна Попова. Каквито и претенции да е имало към нейната дейност, те не могат да оправдаят пренебрегването по "царска воля" на един от основните демократични механизми – мандатността.
Но това е история с четвъртвековна давност - и то за ангажиментите на Милотинова към политически субект, който отдавна не е част от пейзажа. Така че можем да се надяваме, че днес тя ще е мотивирана изцяло от етиката си на журналист и ще се отдаде, както декларира при представянето си, на формулирането и изпълнението на обществената мисия на БНТ. А това значи обществената медия активно да съдейства за решаването на двата големи проблеми пред обществото понастоящем, които са свързани помежду си – корупцията и връщането в постсъветската зона на влияние. Програмно раздвижване в тази посока ще е най-добрата атестация за избора на СЕМ.
На добър час, Милена!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Един
19:05 22.02.2026
2 ПСтоянов
19:08 22.02.2026
3 обективен
19:17 22.02.2026
4 Николова , София
Коментиран от #6
19:23 22.02.2026
5 Немо
19:36 22.02.2026
6 Николов
До коментар #4 от "Николова , София":
Николова, препоръчително е след второто питие да спреш да пишеш! Щото трудно ти се разбира!Коментиран от #7
19:46 22.02.2026
7 Николова , София
До коментар #6 от "Николов":
Ама добре де ,кажи какво не се разбира , а? Може бисквитките да са виновни...19:57 22.02.2026
8 Сънчо
20:31 22.02.2026
9 Пълно е с търтеи
20:39 22.02.2026