Какво трябва да знаем за започващия в Германия съдебен процес за експлозиите, повредили газопроводите "Северен поток"

Бивш офицер от украинската армия ще бъде изправен пред съда в Германия тази седмица във връзка с подводните експлозии, повредили газопроводите „Северен поток“ между Русия и Германия преди четири години при един от най-мащабните актове на саботаж в Европа след Втората световна война.

Заподозреният е обвинен в предизвикване на експлозия, повреждане на имущество, нарушаване на функционирането на обществени услуги и съучастие във военни престъпления чрез нападение срещу гражданска инфраструктура, съобщиха прокурорите.

Атаката разкри зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси, но същевременно повдигна деликатни въпроси за Украйна и западните ѝ съюзници.

Докато първоначално международни наблюдатели обвиняваха Москва, все повече твърдения се появяват, че украинските служби за сигурност може да са участвали в саботажа, въпреки че Украйна смята Германия за един от най-близките си съюзници.

Съгласно германските правила за защита на личните данни заподозреният ще бъде посочен в съдебното производство единствено като Сергий К., въпреки че по време на процедурата по екстрадицията му в Италия името му беше публично оповестено като Сергий Кузнецов.

Ето какво е известно за предполагаемия организатор на атаката и за едно от най-деликатните в политически план дела за саботаж по време на война, което започва утре във Висшия областен съд в Хамбург.

Експлозиите на 26 септември 2022 г. повредиха газопроводите, изградени за пренос на руски природен газ до Германия по дъното на Балтийско море. По това време европейските държави предприемаха стъпки за намаляване на зависимостта си от руските енергийни източници след пълномащабната инвазия на Кремъл в Украйна през февруари 2022 г. Според прокуратурата целта на заговора е била трайно да се прекъснат доставките на газ и да се попречи на Русия да използва приходите от тях за финансиране на военните си операции.

Твърди се, че обвиняемият и други хора са използвали яхта, отплавала от германското пристанище Росток. Тя била наета от германска компания с помощта на посредници и чрез използването на фалшиви документи за самоличност.

Експлозиите разкъсаха газопровода „Северен поток 1“, който до спирането на доставките от Москва през август 2022 г. беше основният маршрут за пренос на руски природен газ към Германия. Беше повреден и „Северен поток 2“, който така и не влезе в експлоатация, тъй като Германия преустанови процеса по сертифицирането му малко преди руското нахлуване в Украйна.

Според обвинението заподозреният е организирал и извършил взривяването на най-малко четири бомби с тегло между 14 и 27 килограма на дълбочина от 70 до 80 метра в близост до датския остров Борнхолм.

Той беше задържан през август в италианско село, където полицейски служители извършиха обиск в бунгало, в което той пребивавал със семейството си. По данни на полицията той се е предал без съпротива. През ноември беше екстрадиран в Германия.

През август втори заподозрян беше арестуван въз основа на европейска заповед за арест в хърватския град Пула, в северната част на страната. Той подал молба за убежище в Хърватия в опит да избегне екстрадиция в Германия.

Газопроводите отдавна са обект на критики от страна на САЩ и някои от съюзниците им, които предупреждаваха, че увеличават зависимостта на Европа от руския газ.

Руските представители обаче твърдят, че американските и британските разузнавателни служби са участвали в организирането на експлозиите, които Москва определи като „акт на международен тероризъм“. Русия започна собствено разследване по случая.

Русия обвини и НАТО за участие в атаката, докато няколко западни държави първоначално обвиниха Москва.

В по-скорошни изявления Кремъл изрази надежда, че организаторите на експлозиите ще бъдат подведени под отговорност.

Попитан какво очаква Москва от съдебния процес, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви вчера, че Русия очаква „обективност“.

„Очакваме [...] да бъдат посочени, както извършителите, така и поръчителите. Това би било много важно. Мисля, че никой не се съмнява кои са те в действителност“, каза Песков.

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли обвиненията, че страната му е замесена във взривяването на газопроводите.

През август той също така заяви пред репортери, че украинската прокуратура и Министерството на външните работи вече си сътрудничат с партньори по случая и че Киев е „напълно отворен за съвместни действия по разследването“. Той подчерта и колко е важно да се запази доверието на Европа.

Въпреки това „всички доказателства ясно показват, че Украйна е взривила газопроводите „Северен поток“, а не Русия, на която първоначално се опитаха да прехвърлят вината“, заяви Йоахим Вебер, експерт по сигурността в Центъра за напреднали изследвания в областта на сигурността, стратегическите изследвания и интеграцията към Бонския университет.

„Това, разбира се, е изключително деликатен политически въпрос, тъй като, както е известно, Германия е един от най-близките съюзници на Украйна и я подкрепя в огромни мащаби със значителни финансови средства, като същевременно поема и сериозни политически рискове“, каза Вебер.

Германското правителство обаче засега се въздържа от коментар за предстоящия съдебен процес, като посочва, че все още няма съдебно решение и случаят е в ръцете на независимата съдебна власт.

Дори по време на съдебния процес да се докаже, че украински правителствени служби са имали някакво участие в саботажа, това вероятно няма да се отрази съществено на отношенията между Германия и Украйна, „защото естествено искаме Украйна да оцелее“ включително, за да служи като буфер срещу Русия, заяви Вебер.

„В този смисъл – дори това да звучи цинично за някои – Украйна изпълнява определена функция и за нас и е в наш интерес тя да бъде запазена“, каза той.

По думите му резултатът от съдебния процес едва ли ще има сериозни последици за германско-украинските отношения.

„Накратко, не смятам, че в момента ще започнем да предприемаме наказателни мерки срещу Украйна“, каза Вебер. „Но трябва да приемем случилото се като предупреждение да гледаме реалистично на ситуацията.“

Превод от английски език: Елена Инджева, БТА