Борисов и нежелателната еманципация

Новият парламентарен сезон започна с традиционните встъпителни декларации на политическите сили. Ако екзекутираха политици за задрямване на заседание, както се твърди, че практикуват в Северна Корея, нашите щяха да са далеч по-оригинални с текстовете. БСП се нарече „алтернатива в действие“, а ДПС тръгвали към предсрочни избори, без обаче да питат патриотите, които пък щели да ги заличават от политическия живот, барабар с ДОСТ-а на Местан. Радан Кънев отново ядоса ГЕРБ, но те се направиха, че не са го чули. Той, Кънев, съдел за света от фейсбук и се мислел за много умен, пък управляващите отдавна не ги интересувало какви ги говори. Това обясни Цвета Караянчева и отмина.

Както се разделиха преди да разпънат хавлиите в Евксиноград, така се и срещнаха. Само Сидеров разчупи скуката, като доведе малкия Волен в Народното събрание. И докато пред хоремага на Крушовене хората умуваха и спореха, какво точно е правил премиерът при Ердоган и Меркел, депутатите решиха, че това не е интересно и отказаха да го извикат в парламента, за да си каже сам. Да са гледали телевизор социалистите, които дадоха предложението – той там всичко си е казал. Мнозинството не за сефте пести ценното време на Борисов – явно му дава шанс да се разгърне за още по-мащабни дела.

На фона на предстоящите избори парламентарният живот си е пълна скука. От „десетте малки негърчета“, потенциални кандидатури на ГЕРБ, отпаднаха още две. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и шефката на парламента Цецка Цачева обясниха, че имат страшно много друга работа. А заетите жени стават нервни, ако им се мотаеш наоколо с глупави въпроси. Така е, като години наред се говори, че президентът няма правомощия, сега с кански мъки убеждават кандидатите. Поне стана ясно, че изборът на ГЕРБ май ще е жена, а името ще бъде обявено на 2 октомври. Къде е Еркюл Поаро, та да ни светне в аванс.

Какво може да е изискването на Борисов към кандидата на ГЕРБ? Нали не смятате, че някой друг ще го посочи, предложи, обсъди, разгледа и в края на краищата издигне. Колкото и ген. Радев е избор на първичните партийни организации в Темелково и Бузовград, толкова и мистериозната дама ще я посочат активисти гербери от Дръмша и Чомаковци.

Изискването на Борисов към въпросния претендент, освен да не забравя кой го е предложил, може да е само едно – да не прави като Плевнелиев през втората половина от мандата му. Просто премерени изказвания за Русия, а вече и към Турция. Обратното на това, което Плевнелиев сервираше на озадачения електорат, но и за радост на феновете си, които приеха съкрушени решението му да не играе за втори мандат.

При условие, че нито една сериозна/доколкото това определение е подходящо за родната реалност/ политическа сила не настоява за отклонение от пътя, който сме поели заедно с ЕС и НАТО, подобно преиграване, освен, че бе комично, създаваше ненужни проблеми, тягостни обяснения, унизителни оправдания. Плюс насъскване на фейсбук гладиаторите нещофили и нещофоби, които само това и чакат.  Борисов желае кукуригането от стобора на президентството да спре.

Нима цял свят още не е разбрал, че сме влезли в евроатлантическото семейство и нямаме намерение да си тръгваме. Защо трябва час по час да го повтаряме и нелепо да тупаме с краче. Като шофьор на камион със зеле, който минава през забутано село и крещи от кабината – „Зелярооооо!!!“, да не би никой да не го чуе и да се прибере със зелките.

Борисов вече се страхува от еманципирани в движение. Нямаше какво да направи и бе принуден да изтърпи предишния си избор. Близнашката му природа дори му позволи да го определи като „перфектния президент“. Всеки си хвали стоката навън, но само Бойко си знае, какво мисли, докато полива магнолията…

Къде на шега, къде не, но Борисов можеше лесно да реши проблема с възможни бъдещи гафове след непремерени изказвания, като… издигнеше Радев за президент. Но не се сети и сега Нинова ще си го пази като тигрица. Да беше знаел премиерът, още когато летецът си бе затръгвал разочарован от ВВС преди година,  че му се президентсвало – можеше да го задържи с това обещание. Нищо, че не е редно да мъти главата на действащ генерал с партийни въпроси, както обвиняват Корнелия. То колко нередни неща изтърпя народецът, та това нямаше и да го усети. Ама кой ти мислеше тогава за президентски избори, като местните бяха актуални.

Радев му гарантираше не само сдържано отношение към Русия и Турция, но в момента показва и желание за по-сериозен диалог с двата съседни гиганта. Премиерът се зарече, че ще отидем на предсрочни избори, ако ГЕРБ изгуби президентските.

Ясно е едно – който и да бъде избран за президент, все ще запее евроатлантически песни. Няма как да избяга от общия хор. Там сме и вече декларирахме, че последни ще напуснем, ако се тръгне към разпад.

Въпросът е като пее, президентът да не преиграва, защото вече наистина не е смешно…