Размяната на територии с Русия е не само силно непопулярна в Украйна - тя е и незаконна

Мирно споразумение, което изисква Киев да приеме размяна на украинска територия с Русия, не само би било изключително непопулярно. То би било и незаконно според конституцията на Украйна.

Ето защо президентът Володимир Зеленски категорично отхвърли всякакво споразумение с Москва, което би могло да включва отстъпване на територия, след като американският президент Доналд Тръмп предположи, че такава отстъпка би била от полза и за двете страни, преди срещата си в петък с руския президент Владимир Путин в Аляска.

Зеленски заяви през уикенда, че Киев "няма да даде на Русия никакви награди за това, което е направила" и че "украинците няма да дадат земята си на окупатора". Коментарите дойдоха, след като Тръмп заяви, че мирното споразумение ще включва размяна на украински територии от двете страни "за доброто и на двете".

За Зеленски такова споразумение би било катастрофа за неговото президентство и би предизвикало обществено недоволство след повече от три години кръвопролития и жертви от страна на украинците. Освен това Зеленски няма правомощията да го подпише, защото промяната на границите на Украйна от 1991 г. противоречи на конституцията на страната.

Засега замразяването на фронтовата линия изглежда като резултат, който украинският народ е готов да приеме.

Ето някои от предизвикателствата, които такива предложения носят със себе си:

Русия окупира около една пета от Украйна, от североизточната част на страната до Кримския полуостров, който беше незаконно анексиран през 2014 г.

Фронтовата линия е обширна и пресича шест региона – активният фронт се простира на най-малко 1000 километра – но ако се измери от границата с Русия, достига до 2300 километра.

Русия контролира почти цялата Луганска област и почти две трети от Донецка област, които заедно съставляват Донбас, както се нарича стратегическото индустриално сърце на Украйна. Русия отдавна искаше този регион и незаконно обяви, че го анексира през първата година от пълномащабното си нашествие, въпреки че по това време не контролираше голяма част от него.

Русия също така контролира частично повече от половината от Херсонска област, която е от решаващо значение за поддържането на логистичните потоци на доставки, идващи от сухопътния коридор в съседния Крим, както и части от Запорожка област, където Кремъл завзе най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

Руските сили също контролират части от територията на Харковска и Сумска област в североизточна Украйна, които са много по-малко стратегически ценни за Москва. Руските войски настъпват и в Днепропетровска област. Това може да са териториите, които Москва и е готова да размени срещу територия, която счита за по-важна в Донецка област, където руската армия е концентрирала по-голямата част от усилията си.

"Ще има размяна на територии. Знам това от Русия и от разговори с всички. За доброто, за доброто на Украйна. Добри неща, не лоши неща. Също така, някои лоши неща и за двете страни", заяви Тръмп в понеделник.

Украинските сили все още са активни в руската Курска област, но не контролират почти никаква територия там, което я прави не толкова силна преговорна карта, колкото вероятно са се надявали лидерите в Киев, когато започнаха смелото си нашествие през границата миналата година.

Размяната на контролирана от Украйна територия в Русия, колкото и малка да е тя, вероятно ще бъде единствената приемлива опция за Киев във всеки сценарий за размяна на територии.

Предаването на територия ще доведе до това, че онези, които не желаят да живеят под руско управление, ще си съберат багажа и ще напуснат. Много цивилни са преживели толкова много страдания и кръвопролития, откакто промосковските сили започнаха да се сражават срещу украинската армия в източната част на страната през 2014 г. и след началото на пълномащабното нашествие през 2022 г.

От военна гледна точка, изоставянето на Донецка област в частност би подобрило значително способността на Русия да нападне отново Украйна, според вашингтонския мозъчен тръст Институт за изследване на войната (ИИВ).

Приемането на такова искане би принудило Украйна да изостави "укрепения си пояс" – основната отбранителна линия в Донецк от 2014 г. насам – "без гаранция, че боевете няма да бъдат подновени", се посочва в неотдавнашен доклад на института.

Регионалната отбранителна линия е попречила на усилията на Русия да завземе региона и продължава да възпрепятства усилията на Русия да завземе останалата част от територията, посочва ИИВ.

Конституцията на Украйна представлява сериозно предизвикателство за всяка сделка, свързана с размяна на територии, тъй като изисква провеждането на национален референдум за одобряване на промени в териториалните граници на страната, заяви Игор Райтерович, професор по политика в Националния университет "Тарас Шевченко" в Киев.

"Промени в териториалната цялост могат да бъдат направени само с решение на народа – нито президентът, нито кабинетът на министрите, нито парламентът могат да ги променят", каза той. "В конституцията е записано, че промени в територията на Украйна могат да бъдат направени само чрез референдум."

Ако по време на преговорите Зеленски се съгласи да размени територия с Русия, "в същия момент той ще се превърне в престъпник, защото ще наруши основния закон, който урежда Украйна", каза Райтерович.

Тръмп заяви, че е "малко притеснен" от твърдението на Зеленски през уикенда, че се нуждае от конституционно одобрение, за да отстъпи на Русия територията, която тя е завзела при своето непровокирано нашествие.

"Искам да кажа, той има одобрение да влезе във война и да убие всички, но се нуждае от одобрение, за да извърши размяна на територии?", добави Тръмп. "Защото ще има размяна на територии. Знам това от Русия и от разговори с всички."

Оксана Маркарова, посланик на Украйна в САЩ, донесе копие от конституцията на страната си на интервюто си в неделя в предаване по Си Би Ес и каза как президентът (на Украйна) е "гарант на Конституцията" и не може да отстъпва земя съгласно член 133.

Зеленски все още се опитва да възвърне доверието на народа, което беше накърнено, когато той промени курса си по отношение на закон, който би намалил независимостта на украинските антикорупционни органи. Този ход беше червена линия за онези граждани, които защитават институциите на страната и се отнасят с подозрение към някои членове от близкото обкръжение на Зеленски.

Анализатори като Райтерович отхвърлят размяната на територии като отвличане на вниманието. Замразяването на конфликта по настоящата фронтова линия е единственият вариант, който украинците са склонни да приемат, каза той, позовавайки се на скорошни проучвания.

Този вариант би спечелил време и на двете страни да консолидират човешките си ресурси и да развият вътрешната си оръжейна промишленост. Украйна ще се нуждае от силни гаранции за сигурност от западните си партньори, за да възпрепятства бъдеща руска агресия, която Киев счита за неизбежна.

Все пак замразяването на конфликта също ще бъде трудно за приемане от украинците.

Заедно с незаконната анексия на Крим през 2014 г. и частичната окупация на Луганска и Донецка област след това, това би означавало да се приеме, че украинската армия не е в състояние да си върне загубените територии по военен път. Киев прие невъзможността си да си върне тези територии, но никога не ги призна официално за руски. Подобен сценарий би могъл да се разиграе и в новите региони, превзети от руските сили.

Това не е и жизнеспособно дългосрочно решение.

"Това е по-малкото зло за всички и няма да предизвика протести или митинги по улиците", каза Райтерович.

Превод: Асен Георгиев, БТА