Какви гаранции за сигурност са нужни на Украйна

Възможно ли е чужди войски да бъдат разположени в Украйна, за да гарантират сигурността ѝ от ново руско нападение? Какви гаранции за сигурност са възможни и кой би могъл да ги осигури?

След разговорите във Вашингтон има раздвижване на усилията за постигане на мир в Украйна. Основна част от евентуалното бъдещо мирно споразумение са гаранциите за сигурността на Киев. Те са предпоставка за това, че и Украйна на свой ред ще направи отстъпки.

Защо Украйна и Европа настояват за гаранции

Украйна иска да се увери, че ако бъде постигнат успех на мирните преговори, Русия няма повторно да се опита да нахлуе в страната. За Европа също е от ключово значение въпросът как да бъдат предотвратени евентуални опити на Русия да атакува европейски територии. За да бъде постиганото подобно възпиране и дълготраен мир, са нужни мерки, които гарантират сигурността на Украйна.

Гаранциите за сигурност могат да имат различен характер – политически декларации в подкрепа на териториалната цялост на страната, но също така финансово и военно подпомагане, както и обвързващи обещания за оказване на подкрепа.

Какви гаранции за сигурността си очаква да получи Украйна

В най-добрия за Киев сценарий, страната ще стане част от НАТО и така ще получи най-силната гаранция за сигурността си по силата на член 5 от договора на Алианса, който предполага колективна отбрана. Такава перспектива обаче беше отхвърлена от американския президент Доналд Тръмп, припомня АРД. Според Марк Рюте се обсъждали обаче гаранции за сигурност, сходни с тези по член 5. Генералният секретар на Алианса все пак не поясни какви точно.

Присъединяването на Украйна към Европейския съюз също се смята за гаранция, че Русия няма да нахлуе повторно в страната. Киев вече е на етап преговори с ЕС, но Унгария например се противопоставя на присъединяването на Украйна към Съюза. Самият Киев също трябва да изпълни още доста условия по отношение на върховенството на правото в страната, преди да стане пълноправен член на ЕС.

Възможно ли е чуждестранни войски да бъдат разположени в Украйна

Принципно е възможно в Украйна да бъдат разположени войскови части от други държави. Някои европейски лидери като френският президент Макрон вече коментират темата. Американският президент Доналд Тръмп също каза, че европейски войски може да бъдат изпратени в Украйна. САЩ категорично отказват да изпращат войници в страната, но биха могли да помагат “от въздуха“ , ако се наложи, както обясни Тръмп в интервю за Fox News, но без да дава конкретика.

Но дали гаранциите за сигурност ще са възможни и на практика? Бившият командир на американските войски в Европа генерал Бен Ходжис казва: “Без да бъдат разположени многохилядни европейски войскови части в Украйна, които да имат ясна мисия, без стриктни правила за намеса и истински възможности, които Русия да зачита, гаранциите за сигурността са само празни приказки”.

Трудна задача за европейските армии

Проучване на авторитетната германския Фондация „Наука и политика“ от януари тази година дава по-конкретни данни относно необходимите войници, пише АРД. Според тези изчисления за "надеждна военна сигурност" ще са необходими около 150 000 войници. Европейците обаче не са в състояние да осигурят толкова голям контингент, отбелязва АРД. Германският Бундесвер и сега изпитва затруднения да отговори на изискванията на НАТО за численост на армията. Според Алианса Германия би трябвало да поддържа 460 000 военнослужещи, способни да участват в конфликт. В момента обаче в Бундесвера служат само около 181 500 души.

Генерал Бен Ходжис твърди, че Москва би подложила на тест дадените от Европа гаранции на Украйна. Затова според него “единствено присъствието на западни войници, оборудвани с противовъздушна отбрана, оръжия с голям обсег и артилерия, интегрирани в украинските отбранителни структури и със строги правила за водене на бойни действия, биха могли ефективно да възпрат Путин”.

Политически проблеми пред изпращането на мироопазващи мисии

Проблемите пред това начинание не са само логистични, отбелязва АРД. Русия вече многократно заяви, че няма да приеме войски на НАТО да бъдат разположени в Украйна. След срещата във Вашингтон в началото на седмицата руското външно министерство потвърди позицията си. По думите на говорителката Мария Захарова това би създало предпоставки за “неконтролируема ескалация на конфликта”.

Разговорите включват и евентуално изпращане на турски войски в Украйна, което пък създава въпросителни за държави като Гърция и Кипър, които не биха били особено доволни от използването на европейски средства за турската армия, пише “Политико”. В същото време Полша, която разполага с една от най-големите армии в ЕС, отказва да прати свои войски в Украйна, но потвърждава ангажимента си да се включи в логистиката.

Вътрешнополитически това може да създаде и някои проблеми в държавите, които изразиха желание да подпомогнат подобна мисия в Украйна, пише АРД. Дебат по темата вече се разрази в Германия, а и в други държави.