Не всичко е пари, приятелю

Левски се върна. Не толкова със стария си блясък, колкото със своята душа. Един заспал гигант се събуди, за да покаже, че колкото и да е зле, колкото и да е ранен, колкото и да е окалян, зад себе си има история и традиции, които да го въздигнат отново. И най-важното – велика публика.

Левски направи това, което повечето хора си мислиха, че не е възможно. „Сините“ отстраниха Лудогорец от турнира за Купата на България в два мача. Повечето специалисти смятаха, че в един мач, с малко късмет и шанс това може и да се постигне. Но в два – изглеждаше невъзможно.

В сряда за Левски излязоха група футболисти, които не са взимали заплати от началото на годината. Група футболисти, които през последните месеци понесоха какви ли не обиди. Група футболисти, които бяха определяни като най-слабата шайка играчи в историята на  клуба. Те излязоха срещу група футболисти, които имат всичко, печелили са всичко и живеят само за успеха.

Лудогорец има всичко. Футболистите от Разград тренират при най-добрите условия, ползват най-добрите медикаменти, взимат най-високите заплати. До съвсем скоро те играха на най-високото ниво и правиха запомнящи се мачове срещу титани като Реал Мадрид и Ливърпул. И тези гладиатори на родния футбол загубиха от „сините“ гаврошовци.

Големият комплимент за Левски е, че „сините“ постигнаха тази победа с добър и равностоен футбол. На стадион „Георги Аспарухов“ те не отстъпваха по нищо на Лудогорец. Не се опитаха и да излъжат шампионите. Левскарите просто се опитваха да вкарат гол и го постигнаха.

В крайна сметка „сините“ футболисти показаха това, което феновете им искат от години. Показаха мъжество. Показаха, че и без пари може. Показаха, че и в най-лошия момент, пак могат да намерят начин да победят. Левски спечели една от онези победи в славните години на отбора. Години, в които „сините“ играеха тежки и равностойни мачове, но в крайна сметка побеждаваха. Просто, защото са Левски.

Публиката също беше там. Най-сетне феновете на отбора бяха сбрани под знамената и формираха онзи 12-ти играч, от който отборът има такава голяма нужда. Футболистите показаха, че мога да носят емблемата на клуба. В този мач Гаджев, Аниете, Абди, Бедоя и Домовчийски не отстъпваха по нищо на Дяков, Кайсара, Моци, Марселиньо, Безяк и Ангуло.

Те спечелиха не заради пари или слава, а за да покажат, че клубната емблема все още значи нещо.

Комплиментите най-вече трябва да отидат при Стойчо Стоев. Един специалист, който дойде от златните палати в Разград в развалините на „Герена“. Стоев прие това, че от мачове в Лига Европа ще трябва да води такива във втората шестица на А група. Но го направи без да се оплаква, че не се плащат заплати или че не се купуват нови футболисти. Направи го с усмивка и скромност. И в крайна сметка показа на Лудогорец, че е постигнал успехи с този отбор, не просто заради парите на собственика. Той вече е в сърцата на „сините“ фенове. Дано има възможността да увеличи още повече тяхната любов към себе си.

В Лудогорец, пък се сблъскаха с реалността. Този отбор страда от собствените си успехи. Ръководството на клуба наистина си мислеше, че стига да запазва своите играчи, всичко ще върви по мед и масло. Това обаче не е точно така. Личи си, че повечето футболисти в отбора и най-вече чужденците вече си мислят за трансфери в чужбина, а не за мачовете в България. За тях те са вече някаква досада. Когато си станал шампион в А група и си играл в Шампионската лига, не ти остава нищо друго, освен да получиш трансфер в европейски отбор. Абало, Кайсара и Безяк си чакат трансферите. За тях титлата и купата вече нямат чак такова значение. В Лудогорец пък се инатят и отказват да ги продадат. Това обаче сякаш вреди на самия отбор. В Разград имат нужда от рестарт. Вече е време някои от основните бойци да бъдат пуснати по своя път към чужбина и да бъдат заменени с нови футболисти, все още гладни за успехи.

Всички знаят, че от началото на годината Кайсара далеч не е онзи играч от Шампионската лига. Той играе някак вяло, а на „Герена“ непрестанно издишаше срещу Аниете и Абди. Издишаше, просто защото другите двама имаха повече желание да играят финал за Купата. В същото време пък Моци през цялата пролет се дъни къде ли не. То не бяха средни пръсти срещу публиката в Ловеч и каратистки ритници срещу играчите на ЦСКА. През зимата пък, Абало изглеждаше като футболист, достоен за английското или испанското първенство, а откакто сезонът в България се поднови, изглежда като бледа сянка на себе си.

В Лудогорец разчитаха на инерцията от зимата в Шампионската лига. Сега обаче тя май попривърши. Треньорът Георги Дерменджиев пък, откровено се затруднява да мотивира своите футболисти, които просто си мечтаят за трансфер в Европа. Добре ще е в Лудогорец да осъществят тези трансфери, преди цената на футболистите да започне да пада. Време е за промяна на стратегията.

Мачът между Левски и Лудогорец в сряда ни показа само едно. Не всичко е пари. Понякога са важни сърцето и душата. Ще видим дали те ще тържествуват и на финала в турнира за купата, където Левски ще играе с коравия тим на Черно море. В крайна сметка има един факт. Лидерите във втората шестица на А група успяха да отстранят лидерите в първата шестица за купата. Черно море се справи с Локомотив София на 1/.4-финалите, а Левски с Лудогорец на 1/2-финалите.

Не всичко е пари, нужни са сърце и душа.