10-те най-тежки катастрофи в историята на Формула 1 (ВИДЕО)

Формула 1 е еманацията на моторните спортове и едно от най-атрактивните зрелища в световен мащаб. За съжаление този спорт е бил и винаги ще бъде  един от най-опасните, коствайки живота на редица славни и не чак толкова славни пилоти. Поради тази причина и сайта automotoportal.com е съставил списък на 10-те най-ужасяващи катастрофи в история най-популярното автомобилно състезание на планетата. Освен ужасните последици довели след себе си, тези инциденти спомогнаха за взимането на достаъчно предпазни мерки, които то намалиха трагичните случаи по пистите на Формула 1 до минимум през последните години

Ники Лауда (1976)

Определено една от най-ужасяващите катастрофи в историята на автомобилните състезания, която можеше да коства живота на един от най-великите състезатели, които светът помни. Ники Лауда водеше убедително в шампионата през сезон 1976 г., но на втората обиколка на състезанието на германската писта Нюрбургринг, той изгуби контрола  над своето Ферари. Болидът се сблъска в бариерите, след което се превъртя до другия край на пистата, където се сблъска с друг болид. Ферарито избухна в пламъци. Лауда прекарва в горящия болид 55 секунди, при температура от 800 градуса. Той бива измъкнат с помощта на отбилите след катастрофата негови колеги - пилоти. Цялото му тяло и лице са обгорени, като австриецът изпада в кома и е отведен в болница. Състоянието му е толкова критично, че лекарите викат свещеник, който да му даде последно причастие. Като по чудо обаче Лауда се възстановява. След поредица тежки възстановителни процедури пилотът дори успява да се завърне на пистата 6 седмици по-късно. Преднината му от точки на върха обаче вече е стопена, и в крайна сметка той губи титлата от британеца Джеймс Хънт.

Жил Вилньов (1982)

Сезонът на Формула 1 през 1982 г. е белязан от смъртта на един от най-атрактивните и харесвани от публиката автомобилни пилоти. Известен с буквално ненормалния си начин на пилотиране и поемането на крайни рискове за постигането на победа, Вилньов намира смъртта си по време на последната обиколка от квалификациите на белгийската писта Золдер. Той буквално лети по пистата, в опит да постигне най-добро стартово време. Пред него обаче твърде бавно се движи болидът на немския пилот Йохен Мас. Въпреки, че се опитва да даде път на канадеца, той препречва неговото Ферари. Ударът е толкова силен, че болидът прави няколко салта във въздуха, преди да се сгромоляса на земята. Предпазните колани на Вилньов се скъсват, а той изхвърча на метри от колата си, в една от най-ужасяващите катастрофи, заснемани някога. Той изпада в кома и въпреки огромните усилия на лекарите от местната болница да го спасят, той умира малко по-късно през същия ден.

Герхард Бергер (1989)

Много от по-възрастните фенове на автомобилните спортове сигурно си спомнят  ужасната катастрофа на пилота на Ферари на пистата Имола. Бергер изпуска контрола над колата си, която удря стената при завоя Тамбурело. В следствие на удара, пълния с гориво резервоар избухва и болидът е обхванат от пламъци. Реакцията на Бергер е светкавична и той като по чудо се измъква без сериозни наранявания и само с леки изгаряния.

Айртон Сена (1994)

Едва ли има състезателен почитател, който някога ще може да забрави новината за смъртта на трикратния шампион на Формула 1, известен освен с невероятните си пилотски умения, така и с невероятните си щедрост и чистосърдечност. След гибелта му се разбра, че по време на кариерата си е дарявал милиони долари за болни и изоставени деца, но никога не е позволявал това да стане публично достояние. Той загина по време на черния уикенд, съпроводил състезанието на Имола. Сена е водач по време на цялото състезание. Докато преминава през завоя  Тамбурело обаче неговият Уйлямс се поврежда, не променя посоката си и се врязва в бетонната стена. Пилотът получава тежка мозъчна травма, изпада в кома, а щом лекарите установяват липса на мозъчна дейност, роднините решават да изключат животоподдържащите му системи. Смъртта му шокира света и поражда множество дискусии сред водещите фактори във Формула 1, които затягат мерките за сигурност, предотвратявайки последвали смъртни случаи по пистите.

Роланд Раценбергер (1994)

Само ден преди трагедията със Сена, на Имола живота си губи и австрийския пилот от отбора на Формула Форд. Новобранецът в надпреварата губи живота си след като предното крило на болида му се поврежда и той се врязва в насрещната стена със скорост от 314 км/ч. По време на удара той си счупва врата и загива в колата си. Неговата смърт и смъртта на Сена бележат най-черния уикенд в историята на Формула 1.

Йос Верстапен (1994)

Въпреки, че това не е точно катастрофа, инцидентът с холандския пилот на Бенетон кара зрителите на Гран При на Германия да изтръпнат. По време на първия питстоп на надпреварата, маркуча за гориво се откъсва от рамката на болида. Машината е опръскана с бензин и се възпламенява от ужасяващ пожар. Верстапен има късмет и се измъква само с няколко дребни изгаряния по лицето.

Рубенс Барикело (1994)

На пистата Имола през 1994г. животите си губят Айртон Сена и  Роланд Раценбергер. Още един пилот обаче е на косъм от смъртта тогава. По време на квалификациите  пилота на Джордан-Рубенс Барикело губи контрола над болида си и го врязва в предпазната преграда. Колата се преобръща на няколко пъти и пада на горната си част. За щастие Барикело не получи сериозни контузии и продължи кариерата си.

Голямата катастрофа в Белгия (1998)

Голямата катастрофа по време на Гран При на Белгия включва 14 болида. Причинена е от Куултард, който настъпва твърде много газта на своя болид, въпреки суровите условия и проливния дъжд, изливащ се на пистата. Резултатът е масов сблъсък, от който за щастие няма сериозно пострадали.

Михаел Шумахер и Лусиано Бурти (2001)

Веднага след началото на старта на пистата Хокенхайм, болидът на Шумахер има проблеми със смяната на предавките, поради което и пилотът е принуден да забави скоростта си. Лусиано Брути не забелязва проблема, тъй като взорът му е закрит от болида на Рикардо Зонта. Неговият автомобил се врязва в задницата на Ферарито на Шумахер и изхвърча във въздуха. След няколко секунден полет се срива на земята. Като по чудо инцидента не оставя сериозно пострадали след себе си.

Ник Хайдфелд и Такума Сато (2002)

Това е една от най-бруталните катастрофи, разминала се без жертви. По време на Гран При на Австрия  Хайдфелд губи контрола над болида си и излиза извън пистата. Колата описва невероятна призма около завоя и се връща на пистата, врязвайки се с невероятна мощ в колата на Сато. На японеца му е оказана незабавна медицинска помощ, още на пистата, а Хайдефейлд напуска състезанието, изпаднал в шоково психическо състояние.