Украйна има стратегия - да удари в сърцето руската война

Изправена пред американското изчаквателно отношение и ограниченията на западните мерки, Киев преосмисля войната за утрешния ден намери начин да разруши руската военна машина

В продължение на няколко месеца Украйна залага на стратегия, едновременно амбициозна и безпрецедентна: да удари в сърцето на руската война – не само на бойното поле, но и в самата основа на петролната ѝ икономика.

Изправен пред колебливите дипломатически преговори и непредсказуемостта на доктрината на Тръмп, Киев, подкрепен от Европа, продължава сам напред и провежда кампания от целенасочени атаки срещу руските рафинерии, тръбопроводи и енергийна инфраструктура. В импровизирани хангари из цялата страна самоуки инженери старателно сглобяват дронове и крилати ракети. Преди три години никой от тях не е произвеждал оръжия; сега всички те принадлежат към това, което представлява първата военна индустрия „Произведено в Украйна“ след руската инвазия. От фронтовата линия или Черно море тези машини играят ключова роля: забавят руското настъпление, правят всеки зает квадратен метър ужасно скъп и дори отдалечават военните кораби далеч от украинското крайбрежие, пише „Атлантик“.

Но най-стратегическото развитие се отнася до ударите на далечни разстояния. Сега, произвеждани в големи количества, някои украински дронове могат да поразяват цели на повече от 1000 км разстояние – дълбоко в руска територия. В края на септември те поразиха огромния завод на „Газпром“ в Астрахан и ключови участъци от нефтопроводи – тежки удари по руските доставки на бензин и дизел. „Всичко започна с наблюдението, че Русия понася огромни човешки загуби, но не и загуба на пари“, обяснява мениджър на операции за далечни разстояния. „Трябва да изчерпим ресурсите, които финансират тяхната система и войната“, пояснява още той пред изданието. Така насочването на атаки към петролната индустрия се превръща във водещо.

Тази промяна съответства и на отслабването на руската противовъздушна отбрана, често преместена близо до фронтовата линия, оставяйки територията незащитена. От август насам шестнадесет руски рафинерии са били обект на атаки, някои многократно; петролни терминали са експлодирали в Приморск на Балтийско море, а помпените станции, жизненоважни за износа, са били изведени от строя.

Резултатите вече се усещат: износът на руски петрол е паднал до най-ниското си ниво от началото на конфликта, Русия е принудена да наложи вътрешни ограничения, някои бензиностанции са пресъхнали дори в предградията на Москва, а изображения на опашки се разпространяват в руските социални медии. Спадът в приходите се задълбочава дотолкова, че Кремъл е принуден да признае в държавната преса, че недостигът се разпространява в цялата страна, включително в Крим.

Тази нова форма на самоуправляващи се „санкции“ се подкрепя дискретно от Европа. Берлин обещава 9 милиарда евро на Украйна, наред с други неща, за да засили вътрешното производство на дронове. Европейският съюз също инвестира в създаването на „Алианс за дронове“ и сега се интересува от руския флот-призрак – онези петролни танкери под фалшив флаг, опериращи извън всякакви регулации. Няколко европейски държави се справят с проблема, като наблюдават и санкционират тези плавателни съдове, надявайки се да увеличат цената на руския износ. Отвъд символичното, Украйна иска да създаде реален пробив и да направи продължаването на войната икономически неустойчиво за Москва – като същевременно запази технологичната инициатива за използване на дронове. „Най-ефективните санкции са пожари в руски рафинерии, терминали, депа“, заяви неотдавна Володимир Зеленски в телевизионно обръщение.

Изправена пред американското изчаквателно отношение и ограниченията на западните мерки, украинската стратегия преосмисля войната за утрешния ден – хибрид от индустриални иновации, военна кампания и държавно икономическо таргетиране. Три години след инвазията местната изобретателност и производство задават темпото на войната – и биха могли отново да променят нейния изход.