Криза в Русия: недостиг на бензин и ръст на цените

Кризата с горивата в Русия се разраства. Независимо че държавата ги субсидира и поддържа изкуствено ниски цени, дефицитът се забелязва на редица места – цените растат, а бензиностанции се закриват. Кризата в Русия е предизвикана от атаките на украински безпилотни самолети. Нефтопреработвателните заводи един след друг затварят за ремонт - обемите на производството значително са намалели. В резултат от това борсовите цени на горивата рязко скочиха и гонят нови рекорди. Цените на бензиностанциите също са се повишили, но все още не толкова драстично, тъй като властите засега ги задържат изкуствено. Въпреки това, точно както и в съветските времена, регулирането на цените води до дефицит.

Какви щети са нанесли украинските дронове на руски рафинерии?

Още новини от Украйна

Данните от общодостъпни източници, които ДВ проучи, сочат, че Украйна е атакувала с дронове почти половината от руските петролни рафинерии, включително тези във Волгоград, Рязан, Самара, Саратов, Сизран, Новошахтинск и други.

Според данни на изследователската компания „Сиала“, обемът на наличните мощности за производство на бензин през август е спаднал с 6% в сравнение с юли, а през септември – вече с 18%. Мощностите за производство на дизелово гориво са намалели със 7% през август и с 20% през септември. Две трети от това намаление се дължи именно на атаките с дронове, посочва експертът от агенцията Владимир Никитин.

Приблизително същата оценка (спаднало производство с 20%) даде пред „Комерсант“ един от участниците на пазара на горива. Според него през септември е имало недостиг на бензин от 400 000 тона, а стандартните месечни доставки възлизат на около 2 милиона тона.

Защо кризата с горивата избухна точно сега?

Както ДВ съобщи по-рано, кризата в Русия започна да се очертава още в средата на лятото, преди нефтопреработвателните заводи да започнат масово да излизат от строя. В случая действат няколко фактора едновременно: сезонен ръст на търсенето, планов ремонт на едни заводи и извънпланов ремонт на други, в съчетание с увеличения износ на руски петрол.

Когато цените на борсата започнаха да поставят рекорди поради недостига на гориво, властите наложиха временна забрана на износа. Тази мярка охлади пазара. Експертите обаче предупреждават, че ако към вече съществуващите дестабилизиращи фактори се добави още един – например масирани атаки с дронове – ефектът от ембаргото бързо ще изчезне. Именно това се случва сега.

При това голяма роля, по всичко личи, е изиграла промяната в тактиката на въоръжените сили на Украйна. Те атакуват многократно едни и същи нефтопреработвателни заводи, с което им пречат да възстановят работата си. Например заводът в Рязан (най-големият в Русия) е бил ударен най-малко шест пъти, а тези във Волгоград и Сизран – по четири пъти. Когато преди това - например през 2024 г. - Украйна поразяваше само по веднъж руски петролни рафинерии, щетите биваха отстранявани бързо - за няколко дни до няколко седмици, казва за ДВ експертът от Берлинския център „Карнеги“ Сергей Вакуленко.

Как се проявява кризата с горивата в Русия?

Руските производители са длъжни да продават на борсата не по-малко от 15% от бензина. От началото на годината котировките скочиха с повече от 40%, а цените се задържат близо до историческите си максимуми. На бензиностанциите ръстът на цените е по-умерен, защото властите го задържат изкуствено.

Основният инструмент за регулиране на пазара на горива в Русия са т.нар. буферни плащания: петролните компании продават бензин в страната на регулирани цени, а държавата частично компенсира загубите им. Освен това Федералната антимонополна служба (ФАС) следи цените да не се повишават. На 30 септември тя обяви проверка на бензиностанциите в редица региони.

В резултат от това ръстът на цените на дребно на бензина от началото на годината, според данни на Росстат, към 24 септември е достигнал 8,36%. Това е два пъти повече от общото равнище на инфлацията, но все още е поносимо. Проблемът е, че не всички получават подкрепа от държавата. Бензиностанциите, които не са свързани с петролни компании и не получават гориво директно от тях, са принудени да го купуват на борсата, където цените вече са близки до тези на дребно. А това ги поставя в затруднено положение – те са принудени да преустановят покупките, защото за тях бензинът на борсата е твърде скъп. В противен случай биха продавали бензин на загуба, тъй като разликата между цената на едро и на дребно вече не покрива разходите им.

Как дефицитът на гориво се отразява на работата на бензиностанциите?

„Това, което се случва, не е колапс: проблемите са причинени от факта, че пазарът е свикнал да работи в ситуация, в която бензинът е бил в изобилие и дори в излишък“, обяснява Вакуленко. Според изчисленията на аналитичната компания „ОМТ-Консалт“, от 28 юли до 22 септември броят на бензиностанциите в Русия е намалял с 360 обекта. На пръв поглед не изглежда много. Но значителна част от затворените бензиностанции са работили в отделни региони – и там ситуацията е много напрегната.

В резултат на това в южната част на страната са затворени 12-14% от бензиностанциите, а в анексираните от Русия Крим и Севастопол – половината. Според данни на „ОМТ-Консалт“ в рискова зона са регионите на Далечния Изток. В останалите региони бензиностанциите работят, но със смущения в доставките на бензин.

Как властите се опитват да се справят с кризата

Ембаргото върху износа на гориво от страната първоначално трябваше да продължи до 31 август, но след това беше удължено – засега до края на 2025 година. Освен това Русия започна да купува повече бензин от Беларус. Но тези мерки не успяха да потушат кризата. Според „Комерсант“ вицепремиерът Александър Новак е предложил на правителството да премахне митата върху вноса от Китай, Южна Корея и Сингапур, за да се осигурят повече доставки и от тези страни.

Друга инициатива предвижда да се разреши на производителите да използват монометиланилин, добавка за повишаване на октановото число, която позволява производството на бензин от нискокачествена суровина. През 2016 г. Русия забрани употребата му, присъединявайки се към европейските екологични изисквания за емисиите. Въпреки това не е ясно дали тези мерки ще дадат необходимия ефект, ако украинските удари с дронове продължат. В някои нефтопреработвателни заводи, по думите на Сергей Вакуленко, „не е останало здраво място“. В крайна сметка, според него, руските власти може да бъдат принудени да вземат трудно решение – да се опитат да се договорят с Украйна за взаимно прекратяване на ударите по енергийни обекти.

Автор: Олег Хохлов