ЕС ще следи всички? "Чат контрол" и руската пропаганда

Брюксел ще контролира личната ни комуникация? Европейският съюз ще следи жителите си? Идва "краят на демокрацията"? Такива опасения изразяват потребители, евродепутати и публични личности в социалните мрежи. Предложението на Европейската комисия (EK) за въвеждане на нови правила, чиято цел е защита на непълнолетни от сексуално насилие онлайн и от порнографско съдържание с деца, стана по-известно като "чат контрол". За какво в действителност става дума?

Какво е "чат контрол"

Още новини от Украйна

Предложението, направено още през 2022 година, цели да даде на полицията повече правомощия за борба с незаконното съдържание и да принуди платформите за онлайн съобщения да сканират комуникацията на потребителите си в търсене на доказателства за насилие над деца. Но групи за защита на личните данни, експерти по киберсигурност и технически специалисти предупреждават от години, че тези планове могат да отворят вратата за масово наблюдение.

Част от опасенията относно проектозакона се споделят както от граждански организации, така и от правителствата на някои държави членки на ЕС, а и от технологичните компании, които ще трябва потенциално да се съобразят с подобна промяна в законодателството.

Критиките - опасения за нарушения на правото на личен живот

Най-големият проблем, на който гражданските организации обръщат внимание, е описаната в първата версия на законопроекта възможност за "превантивно" наблюдение на всички потребители. Това би могло да включва и изискване за откриване на опити на възрастни да привличат непълнолетни лица (т.нар. грууминг).

Технологиите, които доставчиците на услуги сами мога да избират, трябва да могат да анализират съдържанието на съобщенията. За да се откриват известни изображения на сексуално насилие над деца, може да е достатъчно автоматизирано сравнение на изпратените медийни файлове с референтна база данни. За да се откриват непознати до момента изображения на сексуално насилие и грууминг, трябва да се използва машинно обучение за анализ на семантичното съдържание на чатовете.

Тези предложения се съдържаха в първоначалния вид на проекта, който обаче беше променен. Настоящото предложение изисква този процес да се осъществява чрез т.нар. заповеди за сканиране, които ще се издават от съдия или независим орган. Предложението, направено от Дания в началото на председателството на скандинавската държава на Съвета на ЕС, премахна възможността за сканиране на текстови и аудио съобщения - сега идеята е да се сканират (след заповед от съдия или съответната институция) само снимки и линкове към външни източници.

Съгласно предложението на Дания, заповеди за сканиране могат да бъдат издавани и за услуги, които използват криптиране от край до край, но в рамките на система, известна като "сканиране от страна на клиента". Привържениците на тази система твърдят, че тя позволява сканиране на изображения без да се нарушава криптирането, но правозащитници и критици на предложението не са съгласни с това.

Докъде стигна законодателството

Очакваше се Европейският съвет да проведе гласуване за законопроекта на 14 октомври, но това беше отменено, след като група държави възразиха и срещу настоящия му вид. Германия традиционно е най-силният глас в лагера на противниците, макар че вече не е толкова категорична, колкото преди. Сред другите основни противници е Полша, която по време на председателството си на Съвета на ЕС настояваше сканирането да остане доброволна мярка, а не задължителна за услугите с криптиране от край до край.

Сред страните, които предпочитат по-строги мерки, са Дания и Швеция, където използването на социални мрежи от деца е гореща тема, Испания, както и Франция, която подкрепя предложението на Дания.

"Дигитален концлагер" и други руски пропагандни клишета

Критиките срещу проектозакона от гражданското общество и от представители на Eвропейския парламент, както и дискусиите, които се водят в европейските институции, променят вида на предложеното законодателство. Въпреки че това е пример за функциониращо гражданско общество и демократични институции, руската пропаганда използва недоволството, за да обрисува "колективния Запад" като деспотичен и ограничаващ свободите на хората.

В медии като "Поглед.инфо", където се публикуват адаптирани от руски източници материали, се говори за край на свободата на словото и за "дигитален концентрационен лагер", в който Западът ще вкара хората. Материалите по темата са преведени от "Фонда за стратегическа култура", който руското външно министерство описва като свой партньор. ТикТок потребител пита многозначително "кой решава дали ще четат съобщенията ви" и си отговаря, че не решават хората, а "чиновници в Брюксел, които никой не е избрал", въпреки че за членове на Европейския парламент се гласува на избори. Същото видео се разпространява във Фейсбук страницата "Красив Сандански", която явно е част от мрежата подобни страници с такива имена, свързани с лидера на партия "Величие" Ивелин Михайлов.

За дигитален или цифров "концлагер" се е говорило и преди - от "чипирането" с ваксините срещу Ковид-19, през "отнемането" на парите в брой с въвеждането на дигиталното евро, до "не вие ще решавате" дали някой да има достъп до личните ви съобщения.

Русия прави тъкмо това, в което обвинява Запада

Има още нещо, по което тези дезинформационни наративи си приличат. Руската пропаганда обвинява ЕС, че "отнема" права на гражданите си, но в същото време именно Москва прави тъкмо това, в което обвинява "колективния Запад".

Така например Русия въведе задължително ваксинационна кампания срещу Ковид-19 и дигитална рубла, докато обвиняваше ЕС, че контролира гражданите си - чрез ваксините (които не са били задължителни в ЕС) и дигиталното евро (което все още не е реалност). А сега руската пропаганда обвинява Европейския съюз, че ще контролира онлайн поведението на потребителите.

В същото време Русия вкара в употреба държавното мобилно приложение "Макс". Решението за този държавен месинджър бе взето от парламента през юни 2025. То се инсталира автоматично на телефоните и таблетите, които се продават в страната. Властите в Москва твърдят, че новото приложение е "по-безопасно" от алтернативите като WhatsApp и Telegram. Само че по информация, събрана от "Макс", вече е извършен един арест. За IT експертите то е удължената ръка на правителството. Приложението не само може да чете лични съобщения и да има достъп до всички контакти и снимки, но може и да локализира потребителя на всяка крачка.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от DW Български (@dw_bulgaria)

Автор: Мина Киркова