Бесарабски българин, пленен от руската армия: Подложиха ме на терор... психически и физически

Години в руски плен - бесарабският българин Иван Пепеляшков, военен пилот, пленен от руската армия и освободен, разказва пред Теодора Гатева, специален пратеник на БНТ в Киев.

- Най-напред да благодаря, че ме поканихте. На 8 март 2022 г. изпълнявахме специална задача с нашите вертолети и докато вършихме работа стана малка пакост - загубихме от 4 хеликоптера три. С моя другар оживяхме, свалиха ни на противникова територия и нашата войска не можеше да дойде да ни помогне, попаднахме в ръцете на противника.

Теодора Гатева, БНТ: Можете ли да ни разкажете как беше по време на руския плен?

Иван Пепеляшков: За 4 години вече няма тайни какво е да си в плен на руснаците, нищо добро, нищо свързано с Женевската конвенция не се придържа. Каквото можете да си представите, всичко е така. Те имат голяма школа, много опит още от 30-те години на миналия век.

- Колко време бяхте при тях, местиха ли ви?

- Да, местиха ни от място на място, бяхме почти два месеца в плен.

- Къде беше най-тежко?

- Най-тежко беше в Курско.

- Може ли още да ни разкажете?

- Насилие, терор, смачкване - физическо и психологическо, извличане на информация, натиск, натиск повечето психологически с физиологически... Тежко да кажеш каква е тяхната цел, с моя другар Алексей така и не разбрахме каква е тяхната цел, безсмислени въпроси. Те казваха - вие сте летци, високо летите, всичко виждате - разкажете всичко за Украйна, къде какво има, каква е вашата политическа цел. Въпроси на стратегическо ниво, които ние като винтчета в един механизъм не можем да знаем, но това въобще не ги интересува.

- Как се случи така, че ви пуснаха?

- Има едно понятие - обменен фонд, не знам може от минали години, от минали войни за летците. Когато ни плениха може би нарушиха една договореност, че имат начин, ред да заменят техен летец за наш. Техни летци бяха в плен в Украйна. Това беше закрито договорено. Доколкото знаем от офиса на президента с Главното разузнавателно управление задействаха този механизъм за обмен.

- Как се отнасяха с вас, пречеше ли ви, че сте българин?

- Имаше много въпроси, от различни служби, над 7 служби, които не са свързани една с друга, постоянно разпитват. Първи въпрос беше националност - открито казвах, че съм българин и това беше много за тях неясно - защо, как българин може да воюва за Украйна? Обяснявах, че съм от Одеска област - Бесарабия, където живеят много българи. Аз съм роден в Украйна, израснах в Украйна и воювам за тази страна и я обичам тази страна. За тях беше много неясно как е станало. Като цяло е трудно, тежко за разбиране, но в края те даже беше такъв момент на свързване с посолство на България за обменния фонд, за това ставаше въпрос в един момент. После те разбраха накъде отиват нещата и размяната стана през украинската страна.

- Как ви промени това преживяване?

- Това, че станах друг - това е 100%. Това, което аз бях до 8 март 2022 г. и който съм днес - това са двама различни човека. Най-главното отношението към живота, какво е първо, какво е второ, за какво трябва да се живее и за какво да си пръскаш времето - преоценка.

- Сега за какво си пръскате времето?

- За добро, разбирам, че времето може да спре всеки един момент и не знам кога ли ще ме вика Господ нагоре. Затова се надявам, искам да успея да направя повече добро за своята земя, за своите роднини, своите побратими.

- Какво се промени за 4 години в Украйна?

- Всеки един човек гледа на този живот през свой си филтър, моят филтър все пак е филтър на военен, аз отговарям от военна гледна точка, мисля за фронта, за линията на фронта. Затова фокусът ми е в това направление. Разбирам, че гражданското население има други възгледи, над 90% от времето прекарвам със своите военни другари и се питаме само военни въпроси - как да стабилизирам фронта, как да си върнем територии, как да се развиваме в технологиите, за тактика, оперативно изкуство и стратегически цели.

- Какво ще направите сега, ако срещнете някой от хората, които ви плениха преди 4 години?

- Много се радвам на всеки един момент, когато виждам, че има размяна на военнопленници. Появиха се нови радости, неща, които преди не бяха важни за мен, сега всеки един момент е важен. Аз знам какво изпитват тези, които чакат размяна, знам какво мислят близките им, без сълзи за това не можеш да говориш. Условията на плен са жестоки, те имат сериозен опит, никой няма да мога да позная, винаги бяха с маски. Навярно имат страх, че това може да стане и мисля, че може и по гласа да бъдат разпознати.

- Първото, което ще направите след края на войната?

- Каквото правя и днес. Нямам бариера за себе си, че днес е краят, както беше казал апостол Павел - помагайте един на друг. Това мисля, че е девиз на днешния ден.