Защо Русия тръгва срещу сивия внос

След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 година популярните западни марки масово напуснаха руския пазар - някои заради санкциите, но повечето по собствена инициатива. В името на избягването на дефицита, властите легализираха паралелния внос: разрешиха внасянето на продукти на оттеглилите се западни марки без тяхно съгласие.

За да организира доставките през трети страни и да реши проблема с плащанията, бизнесът трябваше да търси обиколни решения - невинаги напълно законни дори от гледна точка на руското законодателство. Например, въпреки фактическата забрана, започна активното използване на криптовалутите. Властите решиха да си затворят очите за това.

Още новини от Украйна

"Трябва да се каже, че бизнесът е много гъвкав. Има различни начини, по които решават проблема и дори не ги споделят с нас. Вероятно е правилно, че не го правят", коментира шефката на руската Централна банка Елвира Набиулина.

Смекчаването на регулацията обаче допринесе за нарастването на сивия внос. Така се нарича вносът на стоки, при който се заобикалят митническите правила - не се плащат напълно дължимите мита и данъци. По същество се използват приблизително същите схеми, които бяха популярни през 1990-те години, когато пазарната икономика в Русия тепърва се формираше, а държавните институции бяха слаби.

Как работи сивият внос

Широко разпространение получи схемата за доставки от Китай, наречена "карго", разказва пред списание "Експерт" един от участниците във външноикономическата дейност. На китайските доставчици се плаща с пари в брой или в криптовалута. След това стоката, натоварена във вагони или камиони, тръгва на път, който води примерно през Казахстан. Всичко се оформя като "лични пратки" или "некомерсиални партиди".

Друга разпространена практика е манипулирането на митническата документация: декларират се стоки, за които се дължат по-ниски мита, а се внасят други, за които ставките са по-високи.

За основни канали за продажба на стоките, внесени по сиви схеми, се сочат най-големите онлайн пазари, преди всичко Wildberries и Ozon, както и офлайн пазари като московския "Садовод". Това е още едно сходство с 1990-те години.

Съсобственикът на веригата магазини за електроника и домакинска техника DNS Дмитрий Алексеев от няколко години критикува онлайн платформите за това, че създават условия за "контрабанда". Според неговите наблюдения, най-често с това се занимават еднолични търговци, за които важи опростен данъчен режим.

"Тези еднолични търговци не плащат ДДС, не подават счетоводна документация за покупки и продажби. Оттам нататък данъчната служба не може да проследи веригата на движение на стоката, а това означава, че лесно може да се продава стока, която е минала покрай митниците", пише бизнесменът в Телеграм.

Какви са мащабите на сивия внос в Русия

По данни Федералната митническа служба, през 2025 година са били задържани около 8500 камиона, опитващи се да внесат 130 000 тона стоки в нарушение на митническите правила. Вероятно това е само част от целия поток, тъй като всеки месец в Русия влизат средно между 60 и 70 000 камиона.

Експертните оценки дават само приблизителна представа. Участници на пазара, анкетирани от вестник "Комерсант", смятат, че на сивите схеми се падат 10-20 процента от вноса от Китай, т.е. не по-малко от 10 милиарда долара годишно (почти един трилион рубли).

Руските власти знаят какъв би бил ефектът от изкореняването на сивия внос: легализирането на търговията трябва да донесе на федералния бюджет по 500 милиарда рубли през 2026 и 2027 година, заяви министърът на финансите Антон Силуанов.

Как властите ще се борят със сивия внос

Според плановете на правителството, ключова мярка в борбата със сивия внос трябва да стане въвеждането на система за потвърждаване на очакваните доставки на стоки (СПОТ). Тя трябва да влезе в сила първоначално в тестов режим за три месеца, а от първи юли вече да функционира нормално. Системата предвижда следното: вносителите на стоки от страните от Евразийския икономически съюз ще трябва предварително да декларират доставките, като посочват включително крайните получатели, и ще трябва да плащат авансово ДДС и мита.

Освен това, от тази година в Русия беше значително намален прагът на печалбата, позволяващ на предприемачите да не плащат ДДС - от 60 на 20 милиона рубли годишно. Така дори малките продавачи на Wildberries и Ozon вече ще трябва да начисляват ДДС.

Повишената прозрачност би трябвало значително да затрудни сивия внос, включително по схемата "карго". Антон Силуанов очаква, че само въвеждането на СПОТ ще осигури на бюджета на Русия допълнителни 300 милиарда рубли годишно.

Докъде може да доведе борбата със сивия внос

Дори обаче тези участници на пазара, които се застъпват за легализиране на търговията, не са големи оптимисти. Така например съсобственикът на веригата DNS Дмитрий Алексеев се опасява, че "оборотът ще премине от сивия в черния сектор: грубо казано - от онлайн магазините към платформи като "Авито" (най-големия руски сайт за безплатни обяви - б.ред.) или към специализирани канали в Телеграм.

"Формално целта е прозрачност, но всъщност се създава филтър, през който ще преминат само големите доставчици, докато останалите ще бъдат затрупани с документи, гаранции и авансови плащания“, предупреждава Алексеев. Според него, "от търговията ще се оттеглят около 30 процента от участниците, работещи онлайн".

В резултат борбата срещу сивия внос може да не оправдае очакванията на властите, но вероятно ще се отрази на джоба на потребителите.

Мярката едва ли ще успее да се изкорени напълно сивия сектор на вноса, но предприемачите ще бъдат принудени да включат в цените повишените разходи за заобикаляне на регулациите и по-високите рискове. Анкетираните от "Комерсант" експерти смятат, че легализирането на търговията ще доведе до ръст на цените на вносните стоки средно с между 10 и 20 процента.

Автор: Олег Логинов