Володимир Зеленски: Русия не спазва примирието по фронтовата линия

Русия се въздържа от масирани въздушни и ракетни удари срещу Украйна от началото на примирието в събота, но не е прекратила атаките по фронтовата линия, заяви днес президентът Володимир Зеленски, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

"Хубаво е, че към момента, днес, не е имало масирани атаки – ракетни удари, въздушни удари", каза той във вечерното си обръщение на втория ден от постигнатотот с посредничеството на САЩ примирие.

"Но няма мир в районите по фронтовата линия, в общностите близо до фронта. Руснаците продължават своите атаки в тези райони, които са ключови за тях."

Украинският министър на външните работи Андрий Сибига заяви в петък, че Украйна обмисля изпращането на експерти по сигурността в балтийските република – Литва, Латвия и Естония, с цел укрепване на противовъздушната им отбрана в контекста на регистрираните напоследък там инциденти с дронове, предаде Ройтерс. Той направи изявлението по повод информацията от латвийските въоръжени сили, че в четвъртък сутринта два чуждестранни дрона са се разбили в Латвия.

Единият от дроновета се разби в нефтен склад в Резекне, на около 40 километра от границата с Русия, съобщи сайтът Латвийското национално радио и телевизия – ЛСМ. По този повод Литва и Латвия отправиха призив към НАТО да засили противовъздушната отбрана в региона.

От друга страна литовският президент Гитанас Науседа - по примера на полския си колега Карол Навроцки, с когото имаха двустранна среща - заяви готовността на страната му да приеме още американски военнослужещи в контекста на планираното изтегляне на части на армията на САЩ от Германия, съобщи Литовското радио и телевизия (ЛРТ).

Освен това Вилнюс извика представител на руското посолство, за да му връчи протестна нотна относно „безпрецедентни заплахи" от страна на Москва.

Реакцията на Украйна след навлизането на дронове в Латвия

„Ако има потвърждение, че това са украински дронове, които са били отклонени от курса и насочени към Латвия от руските средства за радиоелектронна борба, първо ще поднесем най-искрените си извинения на нашите латвийски приятели“, написа Сибига в социалната платформа Екс.

„Обмисляме и възможността за изпращане на украински експертни екипи, които да помогнат пряко за укрепване на сигурността на въздушното пространство на нашите приятели срещу всякакъв вид заплаха“, уточни той. Украйна работи за минимизиране на риска от повтаряне на подобни инциденти, добави украинският първи дипломат.

Още на 22 април украинският външен министър заяви пред репортери, че балтийските партньори на Украйна искат нейната помощ за намаляване на напрежението във връзка със заплахите от страна на Русия. „В момента руснаците са особено активни в кампаниите си за дезинформация в балтийските държави. Те разпространяват посланието, че тези държави са предоставили въздушното си пространство на украинските дронове", каза Сибига тогава.

В четвъртък бяха нанесени щети на четири празни резервоара за петрол в хранилището в Резекне, уточни латвийската полиция, цитирана от Ройтерс. Латвийските власти издадоха предупреждения до жителите по границата с Русия за дронове между 4:09 ч. и 8:51 ч. местно време (също и българско) в четвъртък, като ги помолиха да останат по домовете си. Училищата в няколко общини затвориха врати.

Френски военни самолети от многонационалната мисия на НАТО за въздушно наблюдение на Балтика в съседна Литва бяха вдигнати във въздуха по тревога, обяви латвийската армия. По този повод литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви, че в неговата страна не са регистрирани подобни инциденти, предаде сайтът на Литовското радио и телевизия.

„Доколкото съм информиран, в Литва не са регистрирани никакви случаи на нарушаване на държавното ни въздушно пространство. Изисквам да ми се подава информация всяка сутрин и затова съм убеден, че в Литва нямаме подобни случаи наскоро", каза Каунас министърът пред радио „Жиниу“. По думите му е бил използван капацитетът на НАТО за въздушно наблюдение, когато дронове са навлезли в латвийското въздушно пространство в ранните часове на четвъртък.

„Бяхме информирани от нашите латвийски колеги (за ситуацията – бел. ред.), а изтребители на НАТО също са изпълнили мисията си. Те са излетели от литовското летище в Шауляй, за да патрулират в небето на съседна Латвия, и са се върнали в Шауляй около 6:00 сутринта“, каза той. Каунас подчерта, че последните подобни инциденти в Латвия, Естония и Финландия са „последици от войната срещу Украйна, която води Русия“.

Латвийските власти установиха, че дроновете са навлезли в латвийското въздушно пространство от руска територия, но това към онзи момент не означаваше непременно, че са руски, посочва ЛРТ. Каунас обяви, че безпилотните летателни апарати са украински, като те са били отклонени от руските средства за радиоелектронна борба, информира ЛРТ. Подобни инциденти имаше с украински дронове, които атакуваха руски пристанища във Финския залив като тези в Приморск и Уст Луга.

„Тече задълбочено разследване на нашите латвийски колеги“, каза пред репортери в литовския парламент – Сейма, в четвъртък министър Каунас, цитиран от ЛРТ.

Призивът към НАТО

Ден преди изявлението на Сибига Латвия и Литва призоваха НАТО да засили противовъздушната отбрана в техния регион след случая с дроновете, информира Ройтерс.

„Повдигнах този въпрос пред нашите съюзници, включително в рамките на НАТО в този регион, че защитата на нашето въздушно пространство е обща отговорност“, каза латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс на пресконференция близо до мястото на инцидента в Източна Латвия.

Напрежението между Литва и Русия се повиши и по друга линия. В петък Вилнюс обяви, че е извикал представител на руското посолство и му е връчил протестна нота относно косвена заплаха на Заплаха срещу дипломатическите мисии в украинската столица Киев, предаде ДПА.

В нотата остро се осъди „предупреждението“, отправено от Москва относно възможни ответни удари в случай на украински атаки по време на вчерашните чествания в Русия на Деня на победата на Съветската армия срещу нацистка Германия.

Войната на Русия срещу Украйна и подобно изявление нарушават явно Устава на ООН и международното право, се казва в изявление на литовското външно министерство, публикувано в петък. Това трябва да се разглежда като „пряка, цинична и безпрецедентна заплаха от насилие срещу чуждестранни посолства и населението на Киев“.

На представителя на руското посолство беше казано, че чрез подобни изявления Русия на практика признава плановете на въоръжените си сили да застрашат международно защитени хора, дипломати, мирни жители и инфраструктура, като същевременно продължава да извършва тежки международни престъпления в Украйна, акцентира Литовското радио и телевизия (ЛРТ).

Освен това на руския дипломатически представител в Литва беше напомнено, че съгласно международното хуманитарно право военна атака, за която е известно, че води до произволни смъртни случаи, наранявания на мирни жители и щети по обекти на гражданската инфраструктура, представлява сериозно нарушение и се квалифицира като военно престъпление.

Готовността на Литва да приеме американски контингент

В контекста на руската заплаха литовският президент Гитанас Науседа заяви, че Европа трябва да направи всичко възможно, за да задържи американските сили на континента, след като САЩ обявиха намерението си да изтеглят 5000 военнослужещи от Германия. Държавният глава на Литва, добави, че неговата страна е готова да приеме още американски военнослужещи.

„Преди всичко, от наш интерес е да гарантираме, че тези части, които може да бъдат изтеглени от Германия, ще останат в Европа“, каза Науседа пред репортери в сряда на съвместен брифинг с полския си колега Карол Навроцки.

Двамата наблюдаваха военно тактическо учение „Смел грифон 2026-II“ на многонационалната пехотна бригада „Жемайтия“, чийто щаб е в литовския град Клайпеда, на границата с Полша. Освен литовски и полски военнослужещи в занятията участваха и португалци и американци, информираха ЛРТ и полската агенция по печата ПАП.

Целта беше да се усъвършенстват бързи и съгласувани реакции в Сувалкския коридор – между Литва и Полша, обявиха от канцеларията на литовския президент. Учението се проведе в района на литовското село Акменинай.

Според държавния глава на Литва поддържането на фокуса на Вашингтон върху балтийския регион е от решаващо значение и съюзниците от НАТО трябва да гарантират, че САЩ няма да отклонят вниманието си от Европа, обръща внимание ЛРТ.

Науседа заяви, че Литва е готова да приеме още съюзнически сили, ако се извършат ротации на войските. „Ние в Литва сме готови да приемем колкото се може повече военнослужещи от наши съюзнически държави“, каза той. „Очакваме 5000 германски военнослужещи до края на 2027 г. в бригада „Литва“ Вече имаме над 1000 американци на наша територия и със сигурност бихме били способни да приемем още в бъдеще и да изпълним изцяло ангажиментите за изграждане на инфраструктура на НАТО“, добави той.

Американски войски се редуват в Литва периодично от 2014 г. насам, уточнява ЛРТ. През 2022 г. американският батальон, разположен в Литва, беше подсилен с артилерийско подразделение.

По време на двустранната си среща Науседа и Навроцки обсъдиха укрепването на регионалната отбрана и сигурност, военната и политическата подкрепа за Украйна и приоритетите за предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара. Те се съгласиха, че Литва и Полша споделят целта за запазване и утвърждаване на трансатлантическото единство като основа на алианса, информира сайтът на литовското президентство.

Полша също е готова да увеличи американското военно присъствие на територията си. „Длъжни сме да осигурим американско военно присъствие, независимо дали в Полша или в друга европейска държава. Като президент аз трябва да убедя американския си колега да запази своите войски в Европа, защото нашата обща сигурност и общо бъдеще зависят от това“, заяви Навроцки.

На свой ред председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в четвъртък, че Полша и Литва ще бъдат първите страни, които ще подпишат споразумения за заеми по програмата за финансиране на европейската сигурност SAFE („Мерки за сигурността на Европа“ - Safety Action for Europe), съобщи Ройтерс.

„Само тези два национални плана са на стойност над 50 милиарда евро, като целта е да се покрият стратегически нужди в отбранителните способности и да се запази сигурността на нашия източен фланг“, заяви Фон дер Лайен в Екс.