21 август 1940 г. Умира Троцки

На 21 август 1940 г. умира Троцки. Ден преди това той е станал жертва на атентат. Това е тъжният край на Троцки, създателят на Червената армия и един от великите оратори на Октомврийската революция.

Лев Давидович Троцки, с истинско име Лейб Давидович Бронштайн, е роден през 1879 г. село Яновка, Херсонска губерния. Той е един от организаторите на Октомврийската революция в Русия през 1917 г., един от създателите на Червената армия, един от основателите на Коминтерна, член на изпълнителния комитет на Коминтерна. В съветското правителство заема последователно постовете: народен комисар по външните работи, народен комисар по военните и морските дела, председател на Революционния военен съвет на РСФСР, лидер на вътрешнопартийната лява опозиция, член на Политбюро на ВКП (б). През 1927 г. е свален от всички постове и изпратен на заточение. През 1929 г. е изгонен извън Съветския съюз и лишен от съветско гражданство. Троцки е създател и главен теоретик на Четвъртия интернационал през 1938 г.; автор на исторически трудове за революцията през 1917 г., на исторически статии и спомените “Моят живот”, издадени през 1930 г. Убит в Мексико на 20 август 1940 г. от Рамон Меркадер.

На 2 март 1921 г. в Москва пристига телеграма от председателя на Петроградския съвет  Зиновиев, в която съобщава за въстание в Кнонщадската военноморска база и моли за помощ правителството. Същия ден Комитетът по отбраната на Петроград начело със Зиновиев блокира Кронщадт; Ленин и Троцки  изпращат правителствено съобщение, което посочва, че е избухнал метеж, начело с бившия царски генерал Козловски. Троцки пристига в Петроград. Организатор на потушаването на метежа е Тухачевски, който по заповед на Троцки оглавява Седма армия.

На 18 март въстанието е потушено.

След смъртта на Ленин през 1923 г.в партията на болшевиките започва борба за властта. Избухват конфликти между Сталин и Троцки. От 1922 г. Сталин постепенно назначава на ключови постове в партията свои привърженици.

През 1924 г. Троцки постепенно губи контрола над армията. Зиновиев и Каменев засилват натиска срещу Троцки, искат да бъде изключен от партията. Троцки минава в настъпление и през октомври 1924 г. публикува статията “Уроците на Октомври”, в която напомня своята роля на организатор на Октомврийската революция, напомня, че Зиновиев и Каменев били против въстанието, а Сталин не играл никаква роля в революцията. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като “арабски приказки” и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци.

През 1925 г. Сталин се обявява срещу Зиновиев и Каменев. На пленума през януари 1925 г.Зиновиев и Каменев искат да изключат Троцки от партията. Сталин лавира и предлага Троцки не само да не се изключва, но дори да се остави в ЦК и Политбюро и му отнема само ключовите постове. ЦК назначава Троцки на второстепенни постове. След удара по Троцки “тройката” Зиновиев-Каменев-Сталин окончателно се разпада. Зиновиев и Каменев оформят групата на вътрешнопартийната опозиция, а Сталин се обединява с групата на Н.Бухарин, чиито възгледи по-късно са осъдени като “десен уклон”.

През 1929 г. Троцки е изгонен от Съветския съюз в Турция, на остров Бююкада, през 1932г. е лишен от съветско гражданство. След това живее във Франция и Норвегия; през 1936 г. Троцки емигрира в Мексико, там живее в дома на семейството художници Фрида Кало и Диего Ривера.  В книгата си “Преданата революция” Троцки нарича случващото се в Съветския съюз “сталински термидор” и обвинявал Сталин в бонапартизъм. През 1938 г. по време на операция в Париж умира най-големият син на Троцки – Лев Седов.

През май 1940 г. е извършен неуспешен опит за убийство на Троцки; покушението ръководи тайният агент на НКВД  Григулевич. На 20 август 1940 г. агентът на НКВД и испански комунист Рамон Меркадер, който по-рано станал близък до неговото обкръжение, го ударил смъртоносно с чук за лед. Рано сутринта Меркадер влязъл при Троцки да му покаже свой ръкопис. Троцки започнал да го чете и в това време му нанесъл удара с чука, който носел под пелерината си. Троцки живял още два дни и на 21 август починал. След кремацията е погребан в двора на къщата си в Койокан.

Съветската власт публично отхвърля участието си в убийството. Убиецът Рамон Меркадер е осъден от мексиканския съд на 20 години затвор; през 1960 г. той е освободен и пристига в Съветския съюз, където получава званието “Герой на Съветския съюз” и му е връчен орден “Ленин”.