30 години по-късно: Аварията с „К-431“

1985 година. Съветска подводница аварира по време на презареждане, а инцидентът убива десет души от обслужващия персонал. Горивото обаче не е дизел, а ядрен материал. В резултат на това е предизвикана екологична катастрофа – районът е замърсен с трайна радиация. Инцидентът е пазен в тайна чак до разпада на СССР през 1991-а и е един от многото подобни в съветския флот по време на Студената война, припомнят от The National Interest.

Военните стратези на СССР изпитвали сериозни затруднения, докато вземат САЩ на мушка с ядрените си оръжия. Америка пък вече била оградила огромната социалистическа страна с ядрени ракети в страни като Турция и Япония.

Решението се криело в ранната разработка на атомни подводни ракетни крайцери. Тези подводници от класовете „Ехо I” и „Ехо II“ били оборудвани с между шест и осем ядрени крилати ракети за земна атака П-5 „Петорка“, познати в НАТО под името „Shaddock”. П-5 e далекобойна дозвукова ракета с обсег от 500 километра и 350-килотонна ядрена глава. Тя давала средно отклонение от целта от 3 километра.

Ракетите били съхранявани в големи хоризонтални силози по протежение на палубата на подводницата. За да изстреля ракета П-5, корабът трябвало да изплува на повърхността, да разположи и активира проследяващ радар, който после да праща информация към ракетата, за да я насочва при летежа ѝ на висока надморска височина. Системата обаче била несъвършена – командната връзка била уязвима към засечки и подводницата трябвало да остане на повърхността, което я оставяло напълно незащитена срещу патрулиращи самолети и кораби, докато ракетата достигне целта си. В последствие П-5 били заменени с П-6 – сходни като структура и параметри, но със собствено приемно-предавателно радарно устройство, пригодени за атака срещу американски самолетоносачи.

Въвеждането на П-6 вдъхва втори живот на „Ехо II”. Така, през 1985-а „К-431“ е вече двадесетгодишна, но все още технически изправна. Тя се нуждаела от презареждане с ядрено гориво, а процесът започва през август същата година в едно от съоръженията на съветският флот в залива Чажма (близо до Владивосток).

На 10-и август презареждат подводницата. Единият реактор, оборудван с нови горивни пръти. Това обаче е извършено в нарушение на технологичните изисквания и без да се използва специална техника, с която да се осигури равномерното повдигане на капака.

В резултат на това контролните пръти заклинват в капака и започват да се издигат заедно с него. При вдигане на капака контролните пръти се намират в критично положение. За нещастие точно в този момент (една от версиите) в залива навлиза торпеден катер с висока скорост (11 – 12 възела), с което предизвиква вълна. Вследствие на вълната кранът на плаващата работилница "ПМ-133" вдига още по-високо капака на реактора, като контролните пръти излизат напълно от активната зона на реактора. Започва неконтролирана верижна реакция, съпроводена от термична експлозия, която разрушава активната зона на реактора. Последва втори, по-мощен взрив, който изхвърля 12-тонния капак на реактора на няколкостотин метра. Осем офицери и още двама мъже, стоящи наблизо, умират на мига. Мястото на инцидента бива силно замърсено с радиоактивност.

С потушаването на пожара веднага се заемат служителите на плаващата работилница "ПМ-133" и екипажът на подводница "К-42", която е била непосредствено до "К-431". За съжаление те са неподготвени – нямат нито специално облекло, нито специална техника. Пожарът е локализиран за два и половина часа. Специалисти (аварийните екипи на тихоокеанския флот) пристигат 3 часа след взрива. В резултат на несъгласувани действия ликвидаторите престояват на заразената територия до два часа през нощта в очакване на нови комплекти облекла, с които да се сменят заразените.

Скоро се установява, че подводницата потъва вследствие на пробойна в корпуса. При падането си капакът на реактора пробива корпуса и в реакторния отсек започва да нахлува вода. Дълбочината на кея била 15 метра. За да се избегне потъване на подводницата и непоправима екологична катастрофа, дошлите аварийни екипи решават да изтеглят подводницата на по-плитко място в залива. Преди това буксирите отделят плаващата работилница "ПМ-133" от взривилата се подводница и я отвеждат за обеззаразяване, след което се връщат и местят "К-431". С помощта на два плаващи крана повдигат кърмата на подводницата и се преминава към изпомпване на водата от реакторния отсек. Поставят няколко потопяеми помпи. Един от офицерите, рискувайки живота си, влиза в реакторния отсек и поставя помпа на самото дъно на отсека. След пълното изсушаване на реакторния отсек на следващия ден се преминава към отстраняване на пробойната в корпуса и после – към запълване на отсека с бетон.

На мястото на аварията е установен режим на информационна блокада, заводът е отцепен, пропускателният режим – усилен. Изключена е връзката на селището с външния свят. Не е проведена никаква предупредителна или разяснителна работа с населението, вследствие на което жителите получават доза радиационно облъчване.

Известно е, че като резултат от аварията са пострадали общо 290 души. От тях десет загиват в момента на аварията, при други десет е констатирана остра лъчева болест, а при 39 - лъчева реакция.