На 28 октомври 312 г. се е състояла битката при Малвийския мост. Сражението предопределя развитието на Европа като християнска цивилизация.
Борбата между Максенций и Константин навлиза в своята финална фаза към 312 г. Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан доказва, че моделът на споделената власт е твърде неподходящ за Късната римска империя, обградена с външни врагове и контролирана от амбициозни и честолюбиви мъже.
Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенций, уверен в численото си превъзходство избира да пресрещне врага край Милвийския мост. Силите на Максенций преминават Тибър по понтонен мост, тъй като самият Милвийски мост е бил повреден. Силите на Максенций се разполагат твърде близо до реката и това им коства победата. На следващия ден, Константин започва битката като атакува вражеската кавалерия със своята и я разбива.
Следва комбинирана атака срещу центъра на Максенций, който започва да се огъва. Максенций решава да се изтегли към Рим и да брани града, но е твърде късно. Понтонният мост рухва и много от войниците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин.
Самият Максенций е сред онези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го превръща в едноличен владетел на Запада, а в последствие и на цялата Римска империя. Триумфът му подготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо, че в последствие християните създават мита, за божественото явление в съня на Константин преди битката, в което се казва, че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се превръща в неразделен елемент от символиката на късната Римска империя и наследилата я Византия.
28 Октомври, 2019 06:00 2 484 7
28 октомври 312 г. Битката при Малвийския мост
Сражението предопределя развитието на Европа като християнска цивилизация
Поставете оценка:
Оценка 5 от 3 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 верно е
06:46 28.10.2019
2 mediator37
Коментиран от #3
07:14 28.10.2019
3 Behemoth
До коментар #2 от "mediator37":
Е те направили работа като се трепали за тая простотия .следва пълен упадък на науката въвеждане на крепстничеството,използване на варвари в армията и накрая империята пада и хиляда години мрак и невежество....християнството е мракобесна религия...Коментиран от #6
07:58 28.10.2019
4 Ххх
Падането на Едеса
В края на 1144 г. Жослин II – управлявал Едеското графство, се съюзява с Ортокидите. Той се присъединява с почти цялата си армия към предводителя им – Кара Аслан, в похода му срещу Алепо. Зенги, търсещ изгода от смъртта на крал Фулк – управлявал Йерусалимското кралство, използва момента и обсажда Едеса. На 24 декември, след близо едномесечна обсада, градът се предава. От Йерусалим са изпратени на помощ Манасий Хиергски, Филип дьо Мили и други рицари, но те пристигат твърде късно.
Новината за завладяването на Едеса е донесена в Европа от поклонници в началото на 1145 г., а после потвърдена от посланици от Антиохия, Йерусалим и Армения. Епископ Хю от Джабала съобщава вестта на папа Евгений III, който на 1 декември издава булата Quantum praedecessores, призовавайки към нов кръстоносен поход.
Походът е първия, воден от крале – френския Луи VII и германския Конрад III, заедно с голям брой други европейски благородници. Армиите на двамата крале тръгват поотделно през Европа и срещат пречки от страна на византийския император Мануил I Комнин.
09:07 28.10.2019
5 Ххх
На 10 септември немските кръстоносци пристигат в Константинопол. Тук отношенията с Мануил I Комнин се обтягат още повече и рицарите са убедени да бъдат прехвърлени в Мала Азия, колкото е възможно по-бързо.
В Мала Азия, Конрад решава, че няма да чака французите и напредва към Икониум (дн. турски град Кония), столица на селджукския Иконийски султанат. Армията е разделена на две части, като основнота, предвождана от Конрад тръгва по маршрута на Първия кръстоносен поход през централните части на Мала Азия, но скоро е почти унищожена от селджуките на 25 октомври 1147 г., в битка известна като „втора битка при Дорилея“. Турците използват типичната си тактика на отстъпление и контраатака на противниковата конница, впуснала се да ги преследва. Конрад започва бавно отстъпление към Константинопол, но войската му ежедневно е тормозена от селджуките, които постоянно атакуват ариегарда и изоставащите. Дори самия крал е ранен в една от схватките. Другата част от армията, водена от Ото Фрейзингски, тръгва на юг – по средиземноморското крайбрежие, но е унищожена по подобен начин в началото на 1148 г.
09:08 28.10.2019
6 Презвитер Козма
До коментар #3 от "Behemoth":
Аратлик, не знам дали ти се вярва, но поклонниците на дявола, отиват в ада!Коментиран от #7
10:40 28.10.2019
7 Този коментар е премахнат от модератор.