Вероятността от въоръжен конфликт между Турция и Гърция е нищожна

Дори по стандартите на често обтегнатите отношения между Турция и Гърция това беше забележителна ескалация. Говорейки пред младежи в черноморски град, президентът на Турция директно заплаши западния съсед на страната си: "Ако гърците не "запазят спокойствие“, каза той, новите балистични ракети на Турция ще ударят столицата им, пише американското военно издание Stars and Stripes в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Коментарът на Реджеп Тайип Ердоган по време на иначе незабележимия декемврийски уикенд последва многократни заплахи и предупреждения през последните месеци: Предполагаемите нарушения на международни договори от страна на Гърция могат да поставят под съмнение суверенитета на много населени гръцки острови. Турските войски, предупреди Ердоган на няколко пъти, може да нахлуят в Гърция "внезапно една нощ".

Поразителната реторика доведе до въпроси за причините зад нея и дали може да бъде прелюдия към по-тревожни развития, включително потенциален въоръжен конфликт между Турция и Гърция, и двете членки на НАТО.

И двете страни са изправени пред национални избори през първата половина на 2023 г., което вероятно ще засили още повече реториката, а войната на Русия в Украйна показа, че нахлуването в по-малка европейска страна от по-голяма съседна сила вече не е немислимо.

Но анализаторите от двете страни на Егейско море са предпазливи, като отбелязват ескалация на словесните изказвания, но все пак оценяват военен конфликт между съседите Гърция и Турция като малко вероятен.

Традиционни противници, страните не са чужди на напрежението. Симулативни бойни действия на изтребители над Егейско море се провеждат от десетилетия, тъй като двете страни не са съгласни относно границите на националното въздушно пространство на Гърция.

Те са в спор по голямо разнообразие от други въпроси, включително етнически разделения остров Кипър, морските граници в Средиземно море и териториалните претенции в Егейско море, през което минава общата им граница. През 2021 г. турски и гръцки военни кораби се засенчват един друг и за кратко се сблъскват по време на разгорещен спор относно правата за проучване на потенциални офшорни енергийни запаси.

Гърция и Турция бяха близо до война три пъти през последния половин век. Последният случай беше през януари 1996 г., когато американска намеса в последната минута предотврати въоръжен конфликт за далечна двойка необитаеми островчета, наречени Имия на гръцки и Кардак на турски.

Малко хора в двете страни са чували за тях преди. Но напрежението доведе до драматично натрупване на военни сили в Егейско море и катастрофа на хеликоптер на гръцкия флот, при която загинаха трима офицери.

Дори в навечерието на тази криза реториката, особено от страна на Турция, не беше толкова войнствена, колкото е сега.

"Това е безпрецедентно. Това не се е случвало досега“, казва Константинос Филис, професор по международни отношения, който ръководи Института по глобални въпроси към Американския колеж в Гърция. "Говорим за близо 2 месеца и половина, когато имаме почти ежедневни изявления от страна на Турция срещу Гърция. Това не се е случвало преди като продължителност и със сигурност не си спомням да е имало такива директни заплахи“.

Факторите, подхранващи ескалацията, са комплексни. Наред с наближаването на изборите, те включват напрежение в отношенията на Турция със Съединените щати и изключването ѝ от програма за закупуване на изтребители, наред с други, казват анализатори.

САЩ отстраниха Турция от програма за производство на изтребители F-35 през 2019 г., след като Анкара купи произведена в Русия система за противоракетна отбрана С-400, която според Вашингтон е заплаха за стелт изтребителите. Оттогава Анкара поиска нови самолети F-16 и комплекти, за да модернизира съществуващия си флот, но тази покупка ще изисква одобрение от Конгреса на САЩ.

Гърция лобира Вашингтон да блокира своя по-голям, по-мощен съсед от закупуването на F-16, като същевременно преследва своя собствена програма за военни доставки и модернизация, която включва нови изтребители и нови военни кораби, които се строят в момента.

Говорейки в северния турски град Самсун през декември, Ердоган каза, че Турция е започнала да прави свои собствени балистични ракети с малък обсег, което, каза той, "плаши гърците".

"(Гърците) казват, че "може да ударят Атина“, заяви Ердоган. "Разбира се, че ще го направят. Ако не останете спокойни, ако се опитате да купите неща от Съединените щати и други места (за да въоръжите) островите, страна като Турция... трябва да направи нещо."

"Мисля, че изявлението (за ракетите) на Ердоган е неговият начин да каже на Гърция, че всъщност няма (военен) баланс, че Турция все още превъзхожда и следователно Гърция трябва да действа много предпазливо“, посочва Озгур Унлухисарджикли, директор на офиса на Германския фонд Маршал в Анкара. "Въпреки това, ако му вярвате на думите, това е заплаха и не може да има място в турско-гръцките отношения“.

Унлухисарджикли казва, че освен че напомня на Гърция за военния капацитет на Турция, Ердоган също се надява, че неговите тежки думи ще му помогнат на президентските и парламентарните избори, насрочени за юни.

На власт от 2003 г., Ердоган се стреми към трети президентски мандат на фона на икономическа криза и рязко нарастваща инфлация, която изяде печалбите и постави дори неща от първа необходимост недостъпни за мнозина.

Унлухисарджикли смята, че заплашването на Гърция няма да направи голяма разлика в изборите. "Миналите избори, а също и социологическите проучвания показват, че националната реторика наистина помага малко в началото, но въздействието е краткотрайно“, каза той. "Въздействието ѝ не може да се сравнява с това на икономическата ситуация“.

Филис се съгласи, че изборите в Турция са сред причините за словесната ескалация на Ердоган. Но, отбеляза той, това беше първият път, когато Гърция се появи толкова на видно място в публичния дискурс в навечерието на националния вот.

Последно Анкара се съсредоточи върху милитаризацията на гръцките острови в източното Егейско море, заявявайки, че международните договори забраняват присъствието на въоръжени сили. Гърция контрира, че се придържа към договорите и трябва да защитава островите срещу потенциална атака от Турция, която поддържа значителна военна сила на близкия си бряг.

Турция "изгражда история, разказ, така че може (потенциално) да припише собствения си агресивен акт срещу Гърция на легитимна самоотбрана“, казва Филис, тактика, която "има много прилики с това, което Русия направи и прави в Украйна. "

И все пак шансовете за открит конфликт - или злополука или военен инцидент, които да предизвикат непланирана ескалация - остават малки, съгласиха се и двамата анализатори. Въоръжен конфликт е "все още много, много ниска вероятност", казва Унлухисарджикли, отбелязвайки, че минали инциденти, като сблъсъци между кораби на флота или катастрофи на самолети по време на патрулиране на острови, не са довели Турция и Гърция до война.