Франция е приела повече от 547 хиляди бежанци към края на миналата година

С повече от 56 000 молби за убежище, приети миналата година, Франция премина границата от половин милион бежанци, приети на нейна територия към края на 2022 г., съобщи днес органът, отговорен за предоставянето на подобен вид закрила - Френската служба за закрила на бежанците и лицата без гражданство, цитирана от Франс прес.

През 2022 г. още 56 276 души „са били поставени под закрила“ във Франция, независимо дали след решение на първа инстанция от Френската служба за закрила на бежанците и лицата без гражданство, или след обжалване пред Националния съд за правото на убежище, уточнява в годишния си доклад службата, предаде БТА.

„По този начин общият брой на лицата, поставени под закрилата на службата, достигна към 31 декември 2022 г. 547 102 души", се посочва в доклада.

За пета поредна година афганистанските граждани са най-многобройните кандидати за убежище във Франция със 17 000 от общо 131 000 подадени молби: тенденция, която се е засилила още повече след завръщането на власт на талибаните през лятото на 2021 г. (увеличение с 37 процента спрямо 2021 г.).

Представените числа можеха да нараснат главоломно с избухването през февруари 2022 г. на войната в Украйна, която генерира най-голямата бежанска вълна към Европа след Втората световна война. Украинците обаче се ползват със специфичен режим, наречен „временна защита".

Последният освобождава пристигналите във Франция украинци (приблизително 100 000 души) от необходимостта за кандидатстване за убежище, като същевременно им дава право на престой и пакет от социални придобивки.

Конфликтът обаче е „отекнал" и в Русия, отбелязва Френската служба за закрила на бежанците и лицата без гражданство. Така например, „дългосрочното втвърдяване на режима в Русия генерира поток от молби за убежище от Русия (увеличение с 75 процента), много по-голям отколкото през последните години“, се посочва в доклада.

Близо 2617 руснаци са подали молби за убежище, „което отразява както страховете им поради политическите им възгледи, например, свързани с противопоставяне на войната, така и отказа им да бъдат повикани за наборна военна служба или за мобилизация в руските въоръжени сили“, пише в доклада на службата.