Гърция повдига в НАТО въпроса за позицията на Северна Македония за името на страната й

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че очаква властите на Северна Македония публично да потвърдят, че спазват националните споразумения за име на страната си и каза, че ще повдигне въпроса на срещата на върха на НАТО през юли.

„Очаквам действащият министър-председател на Северна Македония Талат Джафери публично да потвърди ясно и категорично, че спазва Преспанското споразумение и че името на страната му – Северна Македония – се използва erga omnes, спрямо всички. Разбира се, ще повдигна този въпрос на срещата на върха на НАТО и ще призова ръководството на съседната страна да не застрашава своя европейски курс“, каза Мицотакис по време на пресконференция на остров Крит, посветена на предстоящите избори за Европейски парламент, предава от телевизионен канал ERT2.

„Те трябва да разберат, че изборите са приключили, но популизмът не издържа теста на външната политика, след като някой поеме власт. Вярвам, че логиката ще надделее. За нас споразумението има много негативни аспекти, но един от важните му аспекти беше едно държавно име за всички употреби. Ние ще изискваме абсолютно съответствие по този въпрос. И ние не сме сами в това. ЕС и САЩ казват същото“, продължи правителственият ръководител. Премиерът изрази увереност, че „в крайна сметка логиката ще надделее и Северна Македония ще се върне към трудния път на привеждане на законодателството си в съответствие с европейските стандарти, а Гърция ще бъде първата, която ще го подкрепи“.

По-рано премиерът вече заяви, че новото ръководство на Северна Македония трябва да промени позицията си и да използва във всички случаи само конституционното име на страната си , а дотогава Гърция няма да ратифицира трите меморандума към Преспанското споразумение със Северна Македония за държавното ѝ име. Премиерът отбеляза, че президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и генералният секретар на спечелилата изборите партия „Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия на македонското национално обединение“ (ВМРО-ДПМНЕ) Кристиан Мицкоски използва в изявленията си старото име на страната – Македония, което според Преспанското споразумение с Гърция страната промени през 2019 г. на Северна Македония.

Правителството на управляващата партия Нова демокрация, която дойде на власт през 2019 г., не е започнало да ратифицира трите меморандума оттогава, вярвайки, че това забавяне може да бъде истински инструмент за натиск върху Скопие да спази всички разпоредби на споразумението от Преспа. Става дума за меморандуми за „Създаване на Координационен комитет за икономическо сътрудничество“, „Ускоряване на процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз“ и „Патрулиране на въздушното пространство на Северна Македония от гръцки военни самолети.“

На 12 май, по време на встъпването в длъжност, президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова нарече страната си просто Македония, което предизвика негативна реакция от гръцкото външно министерство. В Гърция използването на такова име от съседна държава се счита по-специално за претенции към северните гръцки региони - Източна Македония и Тракия, Централна Македония и Западна Македония, както и за незаконно присвояване на историята на гръцката Древна Македония.

На 17 юни 2018 г. външните министри на Македония и Гърция подписаха Преспанското споразумение за новото официално име на бившата югославска република - Република Северна Македония - на брега на Преспанското езеро, по което минава границата между двете държави. Ратифицирането и от двете страни на този документ бележи края през 2019 г. на 27-годишния конфликт между Атина и Скопие, по време на който Гърция блокира процеса на приемане на Македония в НАТО и ЕС. Северна Македония стана 30-ият член на Северноатлантическия алианс на 27 март 2020 г.

Преспанското споразумение по-специално предвижда преименуването на държавни съоръжения в Северна Македония, които са кръстени на исторически личности от Древна Македония. Атина и Скопие проведоха и преговори в рамките на съвместна комисия по въпросите за правилното отразяване на историята на двете страни в учебниците и учебните програми.