Сърбите отказват да признаят, че са извършили масова екзекуция на над 8000 мюсюлмани

З0 години след Сребреница в Сърбия отказват да признаят, че силите на босненските сърби през юли 1995 г. са извършили масова екзекуция на над 8000 мюсюлмани в околностите на едноименния град в Източна Босна. Всеки път когато се спомене Сребреница, думата "геноцид" отсъства от речника на сръбския политически елит, освен ако не е употребена като отрицание, пише БТА.

ОТРИЦАНИЕ БЕЗ КРАЙ

Президент, председател на парламента, премиер или външен министър от десетилетия отправят посланието, че "Сърбия не е геноцидна нация!"

Сръбският президент Александър Вучич днес поднесе съболезнования на близките на загиналите с фразата "30 години от ужасното престъпление", но не го определи като геноцид.

Същите думи сръбският президент използва и в речта си ООН в деня, когато бе произнесена доживотната присъда на повече от десетилетие укривалият се бивш командир на босненските сърби ген.Ратко Младич.

В интервю пред частната сръбска телевизия "Пинк" снощи обаче Вучич подчерта, че се гордее, че преди 10 години е присъствал на церемонията в памет на жертвите в Поточари, като отбеляза, че по този начин е показал уважението си въпреки целия натиск и атаки, на които е бил подложен тогава.

През 2015 г. в качеството на си премиер Александър Вучич отиде Поточари, Източна Босна и Херцеговина, на церемонията в памет на над 8 000 бошняци, убити от босненските сръбски сили през юли 1995 г.

След като положи цветя на мемориала, на път за церемониалната ложа, предназначена за делегациите, Вучич беше освиркан и замерян с пластмасови бутилки и буци пръст. Охраната реагира бързо и го ескортира от Поточари.

"Това беше добре организирано и подготвено нападение. Бях ударен в устната с камък, нищо сериозно. Очилата ми паднаха и се счупиха“, каза Вучич преди 10 години на пресконференция след нападението в опит да омаловажи случилото се.

Председателят на Народната скупщина на Сърбия Ана Бърнабич заяви днес, че в Сребреница през 1995 г. не е имало "абсолютно“ никакъв геноцид срещу бошняци, което, както добави тя, не означава, че не е било извършено ужасно военно престъпление.

В интервю пред частната сръбска телевизия "Информер“ Бърнабич каза, че престъплението в Сребреница от юли 1995 г. "никога не е трябвало да се случва“.

"Това абсолютно не е геноцид, което не означава, че не е ужасно военно престъпление. Геноцид е това, което се е случило със сърбите в Независимата хърватска държава по време на Втората световна война“, каза председателят на Народната скупщина на Сърбия.

Междувременно сръбските медии съобщават, че на 3 юли в деловодството на парламента са постъпили предложения от опозиционни депутати за приемане на резолюция по повод днешната 30-годишнина от случилото се в Сребреница, но и до днес те не са включени в дневния ред.

В текста на резолюцията се призовава за "прекратяване на политиката на отричане на геноцида, на безнаказаност и възхваляване на престъпленията и престъпниците".

ИЗКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ПОТВЪРЖДАВА ОТРИЦАНИЕТО

Да признаят, че са извършили масово изтребление на хора, отказват и осъдените за геноцид бивши военни от босненската сръбска армия, независимо че миналата година се появи едно изключение.

През април 2004 г. когато босненският сръбски ген. Радислав Кръстич беше осъден на 35 години затвор за помагачество и подстрекателство към геноцида в Сребреница, председателят на трибунала, произнесъл окончателната присъда на Кръстич - Теодор Мерон (американски съдия от полски произход, преживял ужасите на нацисткия концентрационен лагер Берген-Белзен), заяви, че с тази присъда "геноцидът най-накрая получи своето име и фамилия“

Шест години по-късно в английския затвор "Уейкфийлд" в Западен Йоркшир Кръстич бе ранен при сбиване с трима мюсюлмански затворници.

Години наред той отричаше вина, а след това през 2022 г., заяви в писмо , че е виновен и че „носи голяма лична отговорност за ужасните престъпления, извършени по време и след падането на Сребреница“, без да споменава думата "геноцид". В друго писмо, две години по-късно Кръстич включи терминът, въведен през 20-и век, който регламентира в международния правен ред едно от най-тежките престъпления срещу човечеството.

"Подчертавам, че приемам решенията на трибунала от 2001 и 2004 г., които установяват, че силите на армията, към която принадлежах, са извършили геноцид срещу бошняци в Сребреница през юли 1995 г., че съм подпомагал и подстрекавал геноцида, знаейки, че някои членове на Генералния щаб възнамеряват да извършат геноцид, че съм знаел, че Генералният щаб не разполага с достатъчно сили, за да извърши екзекуциите без Дринския корпус, и че съм знаел, че използването на сили под мое командване би допринесло значително за екзекуцията на бошняците“, написа Кръстич в писмото си до съда през 2024 г. и поиска да излезе на свобода.

В писмото той подчертава желанието си младите хора на Балканите да го прочетат, "за да няма никога повече няма война“ и „никога повече смърт, защото някой е от различна религия, нация или убеждения, никога повече геноцид“.

Писмото на Кръстич дойде, след като през 2024 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция за отбелязване на 11 юли като Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.

Ген. Кръстич казва още, "когато и ако бъде освободен, иска да отдаде почит на жертвите в Мемориалния център Поточари."

След като прекара повече от две десетилетия зад решетките той многократно е искал да бъде освободен предсрочно, но съдът не е удовлетворил молбата му.

СЯНКАТА НА НАЦИОНАЛИЗМА

Неочаквано в годината, когато се навършват 3 десетилетия от геноцида в Сребреница в сръбската столица Белград беше промотирана последната стихосбирка на осъдения на доживотен затвор за военни престъпления и геноцид бивш президент на босненската Република Сръбска Радован Караджич.

Караджич също като Ратко Младич десетилетия се укриваше от международния трибунал за престъпления в бивша Югославия, и дори изнасяше лекции в Сърбия и практикуваше под чуждо име като психиатър, какъвто е по образование, в частна болница в Нови Белград.

Наскоро стиховете на 79-годишния Караджич "Черна приказка“ бяха представени в Сръбското литературно дружество от известният сръбски литературен критик проф. Мило Ломпар и предизвикаха остри реакции в интелектуалните среди.

"На сайта на Сръбското книжовно дружество обществеността е информирана, че промоциите на тази книга ще бъдат организирани и в други градове на Сърбия и региона след Белград. Предлагам същият екип, воден от неофициалния кандидат за президент Мило Ломпар, да отиде в Нови пазар и да организира литературна вечер за стиховете на Караджич за студентите. Същите студенти, които пяха сръбския национален химн, увиваха се в сръбски знамена и награждаваха своите православни колеги на блокадите по време на Великденските празници", написа анализатора на в. "Данас" д-р Александър Дикич.

Ломпар бе един от един от ораторите на антиправителствения протест 28 юни в Белград, на който според организаторите са присъствали 140 хиляди души.

В речта си на 28 юни проф. Ломпар заяви, че в сръбската конституция "областта Косово и Метохия е неотменна част от Сърбия“, а също така спомена защитата на суверенитета на Република Сръбска, сръбския народ в Черна гора и сръбските национални права в Хърватия и Северна Македония.

"Един народ и една нация никога няма да бъдат геноцидни. Само отделните личности са геноцидни", каза три дни преди протеста в Белград студентката в университета в Нови Пазар Емина Спахич пред регионалната телевизия Ен 1 .

"Смятам, че предсрочните парламентарни избори са необходими, за да представим позицията си на тях. И просто да покажем, че не искаме правителство, което ще подкрепя подобни престъпления години наред и което ще участва в тях по някакъв начин. Ние наистина се застъпваме за това, преди всичко, да живеем в мирна и хармонична страна.“, добави тогава Спахич.

"Въпреки че не са обявили обща официална позиция за Сребреница, правителството и някои проправителствени медии обвиняват протестиращите студенти, че искат сръбският народ да бъде обявен за "геноциден", коментира днес сръбската редакция на Радио "Свободна Европа".

"Това беше основното послание на сръбската кампания срещу приемането на резолюция на ООН за Сребреница, въпреки че в документа не се споменава никакъв народ или държава", допълва Свободна Европа.

В изявление по случай 30 годишнината от геноцида в Сребреница, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OCCE) изрази съжаление, че въпреки решенията на международните съдилища и вътрешните съдилища в Босна и Херцеговина, че "стореното в Сребреница представлява геноцид, все още има хора, които отричат ​​случилото се“.

„Това е груб опит за преразглеждане и на практика заличаване на историята и сериозно възпрепятства всеки процес на помирение“, се казва изявлението.

„Оставаме ангажирани да съдействаме за прекратяване на всички форми на безнаказаност и да насърчаваме търсенето на отговорност за всички военни престъпления, извършени по време на конфликтите през 90-те години на миналия век“, се казва в изявлението, като се подчертава необходимостта от борба с етническата и религиозната дискриминация, отстояване на човешкото достойнство и насърчаване на култура на мир, взаимно разбирателство и помирение.",

От ОССЕ призоваха политическите участници да се присъединят към тези усилия, които според организацията са от "решаващо значение за целия регион".

Организацията подчертава, че само по този начин обществото ще „приеме напълно трудните уроци от миналото и ще продължи напред, към бъдеще, белязано от устойчив мир, справедливост, стабилност, достойнство, сътрудничество и просперитет в полза на всички“.

Масовото физическо унищожаване на хора в Сребреница, Източна Босна през юли 1995 г. е единственият международно признат геноцид след Втората световна война.

Геноцидът е извършен от членове на армията на Република Сръбска под командването на Радован Караджич и Ратко Младич, които бяха осъдени на доживотен затвор от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия, базиран в Хага. Най-малко 47 души бяха осъдени за престъпления в Сребреница, като получиха общо над 700 години затвор.

Гражданската война в Босна (1992-1995 г.) доведе до смъртта на повече от 100 000 души и до разселването на милиони хора.