Промените в ЗЗК влошават бизнес средата

Законопроектът за промяна на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) „продължава да съдържа влошаващи за бизнес средата, конкуренцията и потребителите разпоредби”. Това е мнението изразено от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в становище адресирано до президента на България, председателят на Народното събрание и премиерът.

Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗК се комуникира срещу търговските вериги, но всъщност засяга почти всички икономически сектори и това буди тревога от страна на Камарата.

Три са проблемите, които ще възникнат според ГБИТК, ако подготвяните промени в ЗЗК бъдат приети.

1. Въвежда се неясен термин „значителна пазарна сила” (чл.20а ал.1), за който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) сама допълнително ще пише и методика (чл.20а ал.2). Делегирането на КЗК на правомощия за разработване на конкретните критерии за разграничаване на значителна пазарна сила от господстващо положение означава че КЗК едновременно ще създава правила и сама ще ги прилага, което е в нарушение на основния конституционен принцип за разделение на властите. Последиците от това биха били неограничени права за администрацията и опасност от неоправдана намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол включително и съдебен.

2. Одобрението от КЗК и публикуването на общите условия и типови договори между търговците и техните доставчици (чл.28 т.4, чл.92 ал.7) е дискриминационна мярка и представлява намеса в свободата на договаряне на страните, защото се отнася само за точно определен кръг пазарни участници – предприятия, които получават „периодична доставка на стоки, предназначени за продажба“ и имат общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лв. Липсва каквато и да е икономическа обосновка защо точно тези предприятия (с общ годишен оборот над 50 млн. лв. за предходната година) следва да подават типови договор и/или общи условия до КЗК за оценка.

3. Предвидените санкции (до 10% от годишния оборот) са икономически необосновани и реално застрашават присъствието и оставането в България на български и чуждестранни инвеститори, попаднали под този санкционен режим.

 

За сравнение, в другите европейски страни дори нарушения на нелоялната конкуренция (какъвто не е конкретният случай) не се санкционират с подобни високи санкции, а акцентът там е поставен основно върху обезщетяването на засегнатия конкурент. Законопроектът предвижда санкциите за злоупотреба със значителна пазарна сила да бъдат същите, както и за злоупотреба с монополно или господстващо положение - до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Подобен подход не държи сметка за вида и тежестта на нарушението. Чрез непредвидимото и безконтролно налагане на една подобна глоба може да бъде практически изгонен от българския пазар всеки инвеститор.

Припомняме, че ГБИТК не е сама в преценката си за планираната свръхрегулация в областта на конкуренцията. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС както и Германското правителство подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики. В Зелената книга на ЕК ясно се препоръчва "да се прави разграничение между законодателството в областта на конкуренцията и закони, насочени към предотвратяване на нелоялните практики”.

В този смисъл призоваваме да се огледат и съответно коригират внимателно всички последици и ефекти от предлаганите разпоредби - в юридически, икономически и чисто практически план.