Участниците в Тристранния съвет не се разбраха нито за почивните понеделници, нито за отпуските на родителите

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по темата за предложеното право на почасов отпуск за водене на дете до детска градина или училище, по време на днешното заседание на съвета. Преди това социалните партньори обсъдиха предложение за промени в Кодекса на труда, според което се предлага да отпаднат неработните понеделници, когато официалният празник се падне в почивен ден, предават от БТА.

Законопроектът за промени в Кодекса на труда бе внесен от Йордан Иванов и група народни представители. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепиха предложението да отпаднат неработните понеделници с мотив, че основният проблем на бизнеса е недостигът на работна ръка, което е водещо предизвикателство.

По думите на каза Добрин Иванов от АИКБ през миналата година в България са влезли над 50 хил. работници от трети страни. България е страна, в която има по-малко работни дни от средните работни дни в Европа. За 2025 г. работните дни ще бъдат 249, а през 2023 г. са 248, докато в Германия те са 250, а във Великобритания са 252, посочи той. Да не се възстановява и практиката Министерският съвет да решава с постановление кои дни да се сливат и да се отработват в събота или неделя, предложи Иванов.

Трябва по-широко да се погледне на този въпрос, защото има различни сектори в икономиката и отражението на неработните дни е различно", каза Мария Минчева от Българската стопанска камара и посочи, че от камарата се въздържат от подкрепа и искат данни за последните пет години колко са били неработните понеделници и как те се отразяват върху производителността на труда и брутния вътрешен продукт.

Липса на подкрепа изразиха и от Българската търговско-промишлена палата с аргумент, че темата не е във фокуса на проблемите, които засягат бизнес средата. Този законопроект няма да постигне ефекта, който цели, още повече, че върху туристическия и ресторантьорския сектор сега съществуващият регламент има положителен ефект. Данни от Евростат за 2024 г. по отношение на показателя за средна продължителност на работната седмица в България тя е 39 часа, което нарежда страната ни на второ място след Гърция по продължителност на работната седмица. Средната продължителност на работната седмица в целия ЕС е 36 часа.

От подкрепа се въздържаха и от КРИБ. "Сега действащата възможност дава по-голяма предвидимост и сигурност при управлението на трудовия процес", каза Румяна Георгиева от КРИБ.

КНСБ също не подкрепя предложенията, защото смята, че този текст вече работи девет години и нито веднъж от обществения сектор не имало оплаквания за намаляване на производителността на труда, каза Величка Микова, секретар на синдиката. Предложението е едностранчиво, тъй като отчита само интереса на работодателя. Настояваме вносителите, ако могат, да изтеглят законопроекта си, защото не е в интерес на гражданите, допълни тя.

КТ „Подкрепа“ не подкрепи законопроекта, тъй като не споделя, че по този начин ще се балансира трудовото правоотношение.

Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложенията, каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Досега не са постъпили запитвания и жалби от сега съществуващото положение. Официалните празници са почивни за всички работещи, като така се осигурява възможност на хората да отпразнуват или да отдадат почит в определения ден. Друго значение, освен социалния елемент, е осигурената предвидимост и сигурност за работодателите и работещите. По данни на Евростат работещите у нас се нареждат сред първите с 39 часа работа седмично, посочи още министър Гуцанов.

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по темата за предложеното право на почасов отпуск за водене на дете до детска градина или училище.

Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители, бе представен пред социалните партньори от народния представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Надежда Йорданов. Тя отбеляза, че предлаганите промени предвиждат натрупаният платен годишен отпуск по време на отпуска за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 г. да може да се ползва почасово за вземане или водене на дете до 12 г. на детска градина или училище. Предвижда се правото да се прилага и за бащата, осиновителя и за тези, на които е прехвърлено отглеждането на детето, включително баба или дядо.

Според вносителите целта е да се улесни съвместяването на професионалния и семейния живот.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха становище, че не възразяват срещу предложените изменения и по време на дискусията посочиха, че биха дали гъвкавост.

От Българската стопанска камара обаче изразиха мнение против законопроекта. Негативно становище изказаха и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според тях промените биха довели до затруднения в работния процес, и в предварителното изготвените графици на работа.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също се въздържаха от подкрепа.

Синдикатите от КТ „Подкрепа“ приветстваха идеята, като подчертаха, че с предлаганите промени може да се избегне неудобството всеки един работник да пита работодателя си при всеки отделен случай.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов също изрази негативно становище на ръководенето от него ведомство в края на дискусията.