Как се променя зимата в България?

След 2012 г. затоплянето през зимния сезон се ускорява, а промените в снежната покривка се проявяват различно в отделните региони, пише Климатека.

По-малкото количество сняг през последните зими прави климатичните промени все по-осезаеми за хората в България. Дори когато завали, снежната покривка често е тънка и се задържа само за ден–два. Как се променя зимата в България – и какво означава това за бъдещето?

Данните показват по-сложна картина. За климата е от значение дългосрочната тенденция. И макар да имахме снежна Коледа през последния декември, а по-рано този месец да имаше студове в страната, зимите у нас като цяло се затоплят и то ускорено след 2012 г. Но същевременно снегът не намалява навсякъде, а спадът в снежната покривка не се случва по един и същи начин в различните части на страната. По-студените периоди вече ни се струват необичайни, защото все по-рядко преживяваме истински зимни условия. Зимите на 2023 и 2024 г. бяха най-топлите, отчетени досега в България, а и предходната зима беше сравнително топла.

В рамките на статията разглеждаме зимния сезон в метеорологичния му аспект, според който зимата започва в началото на декември и приключва в края на февруари. Не бива да го бъркаме с астрономическата зима, която започва на 21 декември. Анализът се основава на данни от 14 метеорологични станции в България с непрекъснати наблюдения за периода 1964–2023 г., които позволяват проследяване на дългосрочните зимни температурни тенденции.

Най-студеният сезон в България се затопля, това показват натрупаните през последните десетилетия научни данни. При сравнение на последните два климатологични периода (1961-1990 с 1991-2020 г.) се вижда ясна тенденция. През последните 30 години повишението на зимните температури е по-съществено, с над 1°C на места в Северозападна и Централна Северна България, в останалата повишението е между 0,5°C и 1°C, сочат изследванията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

В София три от петте най-топли зими са регистрирани през последните 5 години – като данните са за близо 140-годишната история на метеорологични наблюдения. Дори и ако изключим столицата – заради ефекта на градския остров на топлина, данните от другите изследвани градове и станции също показват безспорно рязко затоплянето на сезона през последните години, а именно в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Сливен, Велико Търново, Кърджали, Видин, Кюстендил, Разград, Сандански, вр. Мусала..

Затоплянето не е равномерно във времето.

Данните за средната зимна температура по десетилетия в 14 станции* от страната (фиг. 1) показват, че до началото на века затоплянето е било слабо изразено, а през последните две декади то рязко се е ускорило.

Периодът 2014-2023 г. е с близо 2°C по-топъл от предходните 20 години.

Не всички зимни месеци се затоплят еднакво

Интересна е картината и когато разгледаме затоплянето за различните зимни месеци в тези 14 станции. За периода 1991-2020 г. декември се е затоплил с 0,1°C, а януари и февруари – с по 0,9°C.

За месец декември към края на миналия век и началото на този е имало тенденция на охлаждане (Фиг. 2). Някои хора вероятно помнят например студения и снежен декември 2001 г., когато в огромна част от страната по Коледа е имало половин метър сняг. Но това изглежда вече е в миналото, тъй като през последните 20 години декември се е затоплил с цели 3°C.

Изминалият декември не направи изключение, като беше топъл и почти безснежен с изключение на снега, който ни зарадва по Коледа, но на много места беше мокър и не се задържа.

Януари – който често се счита за определящия месец за характера на една зима – се затопля още от 70-те години насам (Фиг. 2). И докато между 1984 и 2003 г. температурата е сравнително стабилна, от 2014 г. затоплянето нараства с 1°C спрямо предходните десетилетия, което показва, че затоплянето през последните години е значително, макар и по-слабо от останалите зимни месеци.

За февруари тенденцията е подобна на тази за декември, като е имало по-хладни периоди, а от 2014 г. насам има рязко затопляне (Фиг. 4).

От всички месеци за февруари повишението на температурата през 2014-2023 е най-същественото, с над 3°C спрямо предходното десетилетие.

По-малко ледени дни, по-малко истински студ

Като цяло зимите у нас стават по-малко сурови. Налице е лек спад на броя на ледените дни – когато максималната температура е под 0°C. На практика по-малкото ледени дни означава по-малко периоди със стабилен студ и трайна снежна покривка.

През зимата за периода 1991-2020 г. – има средно с 2 дни по-малко ледени дни в равнинната част от страната, според НИМХ. Броят им през зимата е 1-2 до 20-28 в равнинните части от България. Най-много са намалели ледените дни на места в Северозападна България, с по 9-11 дни.

Намаляват зимните прояви на времето, като студените периоди са по-кратки, а екстремно ниските температури се случват все по-рядко.

Снегът става по-нестабилен и непредсказуем

Зимните валежи намаляват във високите части на планините, както и в Югозападна България, докато в Североизточна България и по Черноморието те нарастват с около 10-20%, за периода 1991-2020, според НИМХ.

Въпреки общата тенденция на затопляне, в много станции у нас се отчита увеличение на средногодишния брой дни със снежна покривка през периода 1991–2020 г. спрямо базовия период 1961–1990 г.

В същото време анализът на данните по десетилетия за 7 български града за периода 1964–2023 г. показва, че след нарастването им към края на XX век, през последните 10–20 години броят на снежните дни намалява. През десетилетието 2014–2023 г. в 6 от 7-те разгледани станции се регистрира най-ниският брой дни със снежна покривка в сравнение с всички предходни десетилетия.

Според изследване на изследване на НИМХ за периода 1961–2020 г. не се установява ясна тенденция в промяната на дълбочината на снежната покривка в повечето планински и полупланински станции в България. Изключение правят:

трите станции с най-ниска надморска височина, при които се наблюдава увеличение; както и

двете най-високи станции, където е отчетено значително намаление.

Защо затоплянето през зимата се вижда по-късно у нас?

Еднозначен отговор няма, но една от основните причини вероятно е, че затоплянето на планетата до скоро все още беше по-слабо изразено. В началото на XXI век повишението на средната глобална температура спрямо Прединдустриалния период e било около 0,6°C, докато днес то вече достига близо 1,5°C –и се наблюдава ускоряване на затоплянето, което е особено видимо след 2012 г.

Когато затоплянето е по-слабо, по-голяма роля играят естествените климатични колебания, които се проявяват по-ясно на регионално ниво и могат временно да „прикриват“ дългосрочната тенденция.

Допълнително влияние оказва релефът в България – през зимата той благоприятства образуването на температурни инверсии и мъгли, които задържат студения въздух във високите полета и низините и водят до ниски температури, дори и във височина въздухът да е сравнително топъл.

Въпреки това е видно, че България вече следва световната тенденция на затопляне, като повишението на средногодишната температура у нас е с около 0,8°C през периода 1991-2020 г. спрямо предните 30 години според данните на НИМХ.

Каква зима ни очаква до края на века?

Зимите в България стават все по-меки и се очаква тази тенденция да се запази и в бъдеще. Повечето климатични модели показват, че при продължаващо затопляне зимните валежи у нас вероятно ще се увеличават, докато летните ще намаляват. Това е в съответствие със засилващата се проява на Средиземноморския климат, за който са характерни максимум на валежите през зимата и минимум през лятото.

При умерен сценарий на затопляне се очаква средногодишната температура в България да се повиши с 2,9–3,2°C през периода 2071–2099 г. Зимните температури вероятно ще нараснат с около 2,2–2,4°C, а зимните валежи – с 10–15%, сочат оценките на НИМХ. Поради повишението на температурите обаче вероятно все по-голям дял от тези валежи ще бъдат под формата на дъжд.

Реалните рискове: земеделие и екосистеми

От института предупреждават още, че липсата на постоянна снежна покривка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, особено при понижавания на минималната температура под минус 10-15°C.

Освен това редуването на периоди с резки затопляния и застудявания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни видове все по-уязвими към ранните пролетни слани.

По-топлата и по-нестабилна зима влияе и върху водните запаси, тъй като устойчивата снежна покривка, която се топи бавно през пролетта и подхранва реките, язовирите и подпочвените води, става все по-уязвима при затопляне.

Зимата в България засега не изчезва, но се променя бързo и става по-топла и по-непредсказуема. Това изисква да мислим за климатичните промени не само през усещанията си, а през данните – и да се подготвяме за новите рискове, които една по-мека, но нестабилна зима носи за природата, земеделието и икономиката – от несигурния зимен туристически сезон до проблемите за посевите и водните запаси. Липсата на траен сняг в планините намалява естественото задържане на вода, което увеличава риска от пролетно и лятно засушаване и безводие.