Ивайло Мирчев за интервюто на Бойко Борисов: Унизителна картина, нищо държавническо

Унизителна картина, в която не се вижда нищо държавническо. Така съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев коментира снощното интервю на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в ефира на bTV в социалните мрежи.

Вижте цялата публикация без редакторска намеса:

Гледах днес Борисов в ефир си мислех как политическият живот в България в момента ужасно прилича на долнопробна заложна къща. От онези места, където отиват зависими хора, притиснати от пороците си, за да заложат нещо истински ценно и да получат временна отсрочка от надвисналото разорение. Лошото е, че в заложната къща на българската политика едни хора залагат бъдещето на страната ни, за да си спасят задниците. Залагат демокрацията ѝ, геополитическата ѝ ориентация, а през последствията от корупцията - залагат и животите ни. На всички ни, защото никой от нас, дори и те самите, няма гаранция, че няма да се окаже жертва на онзи претупан участък от пътя, на онази купена шофьорска книжка, на онова наводнение заради презастрояване, на онази вътреболнична инфекция, задържала се с години, защото парите за качествен ремонт на отделението все нанякъде изтичат. И ако ни е трудно да си представим големия залог, България, добре е поне да се сещаме, че другите, уж по-малките, са също толкова недопустими

Ако се заслушате в говоренето на Борисов, ще го чуете - вечния алъш-вериш между партиите: “Пеевски като ме помоли, аз се съобразявам", “намалихме секциите в чужбина, защото изпълнявах ангажимент към “Възраждане". Разбирате ли какво казва? Не към България му е ангажиментът, а към “ВъZраждане". Към ИТН. Към Пеeвски. Затова и няма смисъл да коментирам нападките му към нас и безумните претоплени обвинения. Ясно е откъде идват. Приклещеният в ъгъла е готов на всичко, за да се освободи от клопката, в която сам се е вкарал. Унизителна картина, в която не се вижда нищо държавническо.

За контраст ми се иска да ви припомня нещо, което Христо Иванов каза на 3 февруари 2023 г., в последния ден на 48-ото НС: “Когато човек се изправи на парламентарната трибуна, е лесно да види различните лагери и конкретните лица, които са го обидили и сега той или тя трябва да отвърне. Лесно е да види камерите в залата и отвъд тях избирателите, към които да отправи определени послания. Но това, което всички ние в пленарна зала трябва да се опитваме да видим, е България. Защото това е едно от местата, откъдето тя се вижда най-ясно и в цялата си противоречивост, разнообразие, различие."