Годишни технически прегледи в България: симулация на контрол и системен риск за пътната безопасност

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) публикува доклад, който разкрива сериозни проблеми в системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България.

Според анализа на организацията, контролът върху пунктовете е формален, корупционните практики – широко разпространени, а резултатите – статистически абсурдни в сравнение с държави като Германия.

Докладът се базира на публични данни от България и на TÜV Report (2024–2026), който обхваща близо 9.5 милиона технически прегледа в Германия. Целта е да се оцени достоверността на българските резултати чрез инженерно-статистически сравнителен анализ.

Според ИПБ, в България едва 0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване, докато в Германия 21.5% се отхвърлят заради сериозни дефекти. Само 59.4% от германските автомобили минават без забележки, а при коли над 10 години дефектите достигат до 40%. „Българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите“, се посочва в анализа на експертите от Института.

Нещо повече - средната възраст на автопарка у нас е над 19 години, докато в Германия – около 10.8 години, което логично предполага повече неизправности, а не почти пълна техническа изправност, както показват българските отчети.

Докладът описва утвърдени практики в пунктовете за ГТП: манипулиране на измерванията на емисиите чрез използване на „назаем ауспух“ от изправен автомобил, фиктивни тестове за спирачки и ходова част с частично натоварване на стендове или софтуерни манипулации, както и формално провеждане на прегледи с минимален реален контрол.

Отговорният орган, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, според ИПБ извършва предимно формални проверки и не санкционира пунктове с нереалистично висока успеваемост. „Пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без последствия“, се казва в анализа.

"Компрометираната система за ГТП води до повишен риск от катастрофи – автомобили с дефектни спирачки, окачване и осветление, както и до влошено качество на въздуха заради масово движение на коли без катализатори и DPF филтри", посочват специалистите от ИПБ. Това според тях поражда усещане за безнаказаност, институционално съучастие и липса на държавност.