Наталия Киселова: В 52-то НС има нюанси на дясното и абсолютна липса на ляво

В 52-рия парламент сме свидетели на нюанси на дясното и на абсолютна липса на ляво.

Това каза пред БНР доц. Наталия Киселова, университетски преподавател по Конституционно право, бивш депутат от БСП-ОЛ и председател на 51-вия парламент, като коментира:

"Грешките са и в нас, но това е общоевропейска и световна тенденция лявото да бъде натиквано в ъгъла и свеждано само до проблемите на сексуалните и на етническите малцинства. Лявото не е това. Разговорът в България би трябвало да започне от това".

Според нея в "Прогресивна България" (ПБ) има говорене и с лява, и с дясна реторика:

"Зависи от това кой говори. Когато говорят хора, които са били част от БСП, говорят с лява реторика, а когато говорят хора, които са по-скоро вдясно - те говорят с дясна реторика. Когато започнат дебатите по проекта за Бюджет и по отношение на някои аспекти на социалната политика, тогава ще можем да кажем дали те са вляво, или са вдясно".

Българските граждани очакват да е приключила агонията и да има нормално функциониращ парламент, подчерта бившата председателка на Народното събрание и добави:

"Нормално функциониращите парламент и правителство трябва да възстановят дейността и на всички останали институции, защото това, което гледахме 5 години, трябва да свърши по един категоричен начин".

До 15 май е възможно да има правителство на ПБ, смята тя.

По думите на Наталия Киселова промените в Закона за НСО и Закона за съдебната власт ще бъдат първите големи изпитания за ПБ, не като гласуване, а като развитие на дебатите:

"Част от проектите, които ще се предложат, са готови, но не са толкова добри и затова не бяха одобрени в предишния парламент част от предложенията на ПП-ДБ".

Тя определи разделянето на ПП и ДБ в две парламентарни групи като политически ход, като посочи две причини - първата е сътрудничество с "Възраждане", каквото ДБ не приема, а ПП приема да има по определени въпроси, а втората - дали ще има по-тясно сътрудничество с ПБ:

"Една от възможните цели за промени в Конституцията, която ще гони мнозинството е за 180 народни представители на първо гласуване, а ако не се постигнат 180, но са постигнати 160, да се подложи на гласуване между 2 и 5 месеца по-късно. Други цели са кадровите въпроси, свързани с ВСС и с Инспектората към него".

Според доц. Киселова по-добре би било да се направят бързи промени в Закона за съдебната власт и промени в персоналния състав, защото големият разговор за промени в Конституцията отнема много време и законодателна енергия и не винаги резултатът е е този, който се очаква:

"Личното ми мнение е, че изваждането на Прокуратурата от съдебната власт означава Велико народно събрание. Това е много тежък дебат".