Българинът работи срещу 12 евро на час

Европа продължава да се движи на две коренно различни скорости по отношение на заплащането, като България твърдо заема последното място в Европейския съюз. Според най-новите данни на Евростат, публикувани през пролетта на 2026 година, средният разход за един час труд у нас възлиза на едва 12 евро, съобщават от bTV. За сравнение, в Люксембург бизнесът плаща средно по 56,8 евро за същия работен час, което прави разликата между най-богатата и най-бедната икономика в блока почти петкратна.

Макар страната ни да остава на дъното по абсолютна стойност, статистиката отчита и един положителен прецедент. България е лидер в Европейския съюз по темп на нарастване на разходите за труд с годишен скок от 13,1%. Този ръст е значително над средния за общността, който е едва 4,1%. Въпреки това огромната дистанция спрямо държави като Дания (51,7 евро) и Нидерландия (47,9 евро) показва, че икономическата конвергенция след влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 година все още е в начална фаза.

От началото на текущата 2026 година минималната работна заплата у нас бе повишена до 1213 лева бруто. Въпреки това административното увеличение трудно компенсира изоставането в производителността. Според доклад на ОИСР от февруари 2026 година, българската икономика продължава да генерира ниска добавена стойност, което принуждава много сектори да разчитат основно на ниската цена на труда като единствено конкурентно предимство.

"Ниските възнаграждения продължават да бъдат един от основните фактори за трудовата миграция към Западна Европа", отбелязват анализатори. Според експерти дългосрочната стратегия за растеж на доходите не може да почива единствено на бюджетни решения, а изисква мащабни инвестиции в технологии и автоматизация, които да повишат ефективността на всеки изработен час.

Данните за 2025 и началото на 2026 година поставят Румъния (13,6 евро) и Унгария (15,2 евро) малко пред България, но и те остават в групата на нископлатените икономики в Източна Европа. На фона на рекордния бюджетен дефицит от 1,5 милиарда евро, отчетен само за първото тримесечие на 2026 година, въпросът за устойчивото вдигане на заплатите без риск за инфлацията става все по-критичен за правителството.