Иван Костов поиска прокуратурата да е част от правителството

Прокуратурата да излезе от съдебната власт и да стане част от Министерството на правосъдието. Докато това стане, избираните от Народното събрание членове на прокурорския състав на ВСС не трябва да бъдат действащи прокурори.

Това предлага бившият премиер Иван Костов в свой анализ за "Медиапул". И напомня, че поддържа това свое предложение от 20 години.

Съдебната система се нуждае от пълно прочистване, което не може да направи сама. Могат да го извършат само новите управляващи, с подкрепата на реформаторските фракции в парламента, обяснява Иван Костов, който провежда мащабни икономически реформи и играе важна роля за стабилизирането на страната след Жан Виденовата криза. Костов е начело на правителство избрано от ОДС. Демократичните сили имат в 38-ото НС пълно мнозинство от 137 депутата. За първи път насам от 2001 години в НС има пълно мнозинство в лицето на партията на Радев "Прогресивна България" (131 депутата).

Той предлага още 4 съществени промени в работата на съдебната власт:

1. Да се премахнат с промяна в Конституцията функциите на ВСС по управление на сгради, имущество и други активи, ИТ системи, логистика и капиталови разходи и обществени поръчки, които го превръщат в свръх централизиран управленски орган.

2. Инспекторатът към ВСС да се върне в министерството на правосъдието. Същевременно да се ограничат възможностите му да извършва проверки на магистрати заради постановени актове срещу лица на висши публични длъжности, освен ако са извършили тежко дисциплинарно или законово нарушение. Проверките срещу тези магистрати да започват след повишен праг за образуването им, задължителна публичност на мотивите и съдебен контрол.

3. Броят на съдиите и прокурорите да се ограничи чрез лимит, изчислен по коефициента им на 100 хил. население. Той не следва да бъде по-висок от средния коефициент за Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. Разходите в бюджета на съдебната власт като процент от БВП да се ограничат от аналогичния среден процент на същите разходи на посочените страни.

4. Магистратите да бъдат задължени под санкция за дисциплинарно уволнение да декларират родствени връзки, съпружески отношения, фактическо съжителство и професионална обвързаност. Обвързаните лица да не могат да работят в пряка йерархична зависимост; да не бъдат в един и същи съдебен състав.

В анализа си Костов пише още:

ВСС e само формално връх на независимата съдебна власт. Фактически органът е зависим от неформална мрежа за вземане на решения. Управляващи политици формираха състава на висшата съдебна власт и чрез нейните кадрови и дисциплиниращи решения разпространиха зависимостите върху назначените местни административни ръководители на прокуратурата и съдилищата.

Последните на свой ред разпространяват тези зависимости върху магистратите, защото определят кариерното им развитие. В резултат от това оплетени от мрежата магистрати избират зависими членове на ВСС и така възпроизвеждат и разширяват нейния обхват.

Неформалната мрежа на влияние е недосегаема. Вижда се от това, че прокуратурата не се противопостави ефективно на влиянието върху магистрати на Петьо Еврото и Нотариуса, независимо от многобройните публични данни, твърдения и разкрития, и независимо от собствените си закани. Въпреки повдигнатите отделни обвинения, нейните реакции са непоследователни, неадекватни и без резултат.

В публичното пространство многократно беше разпространявана информация, че магистрати притежават скъпи имоти в чужбина, че има несъответствие между техните доходи и активи, и не са декларирали имуществото си. Липсата на видима, последователна и убедителна институционална реакция по подобни сигнали затвърди общото недоверие към съдебната система. Примерите доказват, че мрежата на влияние функционира без ефективна наказателна и дисциплинарна отговорност. Съдебната система отказва да санкционира собствените си закононарушения.
Начинът, по който главните прокурори Гешев и Сарафов освободиха от присъствието си държавното обвинение и редица други последващи скандали показват, че във ВСС решенията и отказите от решения се вземат без мотиви от лично лоялни, предварително координирани и поставени под невидим натиск магистрати.

Това не изчерпва кризата на съдебната система. Заради затворената и почти безконтролна професионалната среда, високият социален статус и високите възнаграждения на магистратите сред тях избуяха устойчиви семейни, родствени, кариерни, професионални и йерархични зависимости. Това създаде благоприятна среда за засилване влиянието на неформалната мрежа. Тя вече може да функционира и да се възпроизвежда без политическа намеса – само върху кланови зависимости и влияния.
Управляващите срещу кризата

"Прогресивна България" внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Неговите мотиви показват сравнително дълбоко разбиране за проблемите на съдебната власт. Фактически описват проявите на неформалната мрежа и зависимото мнозинство във ВСС. Но между мотивите и текстовете на законопроекта съществува концептуално разминаване. Макар мотивите да разпознават концентрацията на влияние, вътрешно институционалното възпроизвеждане и затворените кадрови зависимости, предложените изменения не съдържат цялостни механизми за преодоляване на тези структурни дефицити. Не предлагат системна реформа на съдебната власт.

Законопроектът на ПБ временно делегитимира ВСС заради изтеклия му мандат. Предлага ограничаване на концентрацията на власт в ръцете на едни лица. С това прави само една първа стъпка – не цели премахване на неформалната мрежа на влияние; не ограничава политическия контрол върху избирания от парламента състав на ВСС – единствено депутати могат да предлагат кандидати; не препятства с допълнителни филтри формиране на политически квоти; дава право на министъра на правосъдието да оспорва решенията на ВСС пред административния съд.

Искането ВСС да бъде независим отвън, рискува той да се окаже зависим отвътре. Промените в закона не предвиждат елиминиране на вътрешните зависимости сред магистратите. Запазват гласуването за професионалната квота на ВСС по секции в окръжните съдилища, което дава възможност на административните ръководители да налагат предварително съгласувани кандидати. Това е същото корумпиране на изборите както корпоративния вот, пише "24 часа".