Българските чушки са на изчезване

Производството на пипер у нас е намаляло с 80% за последните две десетилетия, показват данните на земеделското министерство. В същото време над 60% от вноса на чушки е от Турция. Заради конкуренцията от чужбина все повече български производители се отказват от отглеждането на традиционни сортове, съобщава Нова тв.

Пловдивското село Куртово Конаре от години е известно като меката на куртовската капия. Именно от сладката червена чушка местните приготвят прочутата куртовска лютеница. Историята на пипера в селото датира от повече от век. Преди 132 години там е смлян първият килограм червен пипер в България. Днес обаче полетата с червени чушки постепенно изчезват.

Севда Василева е единственият останал производител на червени чушки в Куртово Конаре. Тя разказва, че допреди около 20 години отглеждането на капията е било традиционен поминък за почти всяко второ семейство в селото. Трудоемкото производство, ниските изкупни цени и големият внос обаче са принудили местните производители да се откажат.

Въпреки трудностите Севда продължава да отглежда пипер заедно със семейството си. Обработват три декара, но намирането на пазар за продукцията става все по-трудно.

Тя посочва, че климатичните промени допълнително усложняват работата. Продължителните горещини и бурите създават сериозни рискове за реколтата. Въпреки това производителката е категорична, че ще продължи да се бори, за да съхрани българския пипер и традицията.

Според нея куртовската капия се отличава с вкуса и аромата си. Тя съветва потребителите да обръщат внимание именно на миризмата, когато купуват чушки от пазара. По думите ѝ, ако чушката има силен аромат на истински пипер, вероятността да е българска е по-голяма. В момента обаче около 80% от продукцията на пазара е вносна или хибридна.

От полето чушките стигат и до домашната лютеница. Куни Димова е известна в Куртово Конаре като „Царицата на лютеницата“. За трета поредна година тя печели отличието на местния фестивал.

За нейната лютеница основната съставка е традиционната куртовска капия. Димова я определя като особено месеста и ароматна и е категорична, че именно от нея се получава истинската куртовска лютеница.

Тази година тя е приготвила една тава лютеница и е консервирала около 50 бурканчета за двете домакинства в къщата. По думите ѝ домашното производство излиза по-евтино от купуването на готов продукт, но изисква много време и труд.

Приготвянето започва с измиването на всяка чушка и всеки домат, след което продуктите се изпичат, изваряват и накрая лютеницата се бърка бавно, докато достигне необходимата консистенция. А според Куни Димова тайната на добрата лютеница е проста – „щипка любов“.

Въпреки че прочутата куртовска капия е все по-трудна за намиране, местното читалище пази историята на традицията. Емилия Шушарова от Народно читалище „Любен Каравелов“ разказва, че дядо Александър Димитров е основал първата българска фабрика за червен пипер. Той пренесъл технологията от Унгария в България със съдействието на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Преди 18 години тази история се превръща и във фестивал, който днес е една от емблемите на Куртово Конаре. Събитието се провежда този уикенд и включва над 20 културни прояви, сред които три конкурса. Най-голям интерес предизвиква изборът на „Царица на лютеницата“.

А Севда Василева е категорична, че ще продължи да отглежда прочутия пипер, докато има възможност. Защото за хората в Куртово Конаре това не е просто земеделска култура, а част от историята и традицията на селото.