Честваме 100 години от рождението на създателя на пътната инфраструктура в България (ВИДЕО)

Проф. д-р инж. Ганю Щилянов е сред значимите фигури в българското транспортно строителство през втората половина на XX век. Професионалната му дейност обединява проектирането и изграждането на пътна инфраструктура, управлението на строителния сектор и развитието на висшето инженерно образование. Като ректор на Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), днес Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), той има съществен принос за разширяването на материалната база на учебното заведение.

През 2026 г. се навършват 100 години от рождението на професора. По този повод в УАСГ се проведе конференция "Съзидание за бъдещето - 100 години от рождението на проф. д-р инж. Ганю Щилиянов - визионерът с кауза".

„Проф. Щилянов изигра ключова роля при изграждането на част от корпусите на УАСГ. Аз се занимавах с бригадирския студентски труд и по голямата част от корпусите се довършиха със доброволен студентски труд. Той беше Ректор, а аз организирах бригадите. Имахме международна бригада в Стара Загора, в София, в Пловдивските села - селскостопански бригади и аз, заедно с Ректора проф. Щилянов обикаляхме да ги организираме и проверяваме. По време на тези пътувания той ми разказваше за Мароко, за Казабланка”, спомня си инж. Валентин Йовев, магистър по геодезия от УАСГ пред репортер на ФАКТИ.

И допълва: При внасянето на първата концепция за магистралния пръстен на НР България, тя е отхвърлена. Един от аргументите е бил, че страната ни е бедна и нямаме чак такова голямо движение, че да ни трябват магистрали. След съвещанието, лично Тодор Живков го вика и му казва: „Момче, тези тук са дървени глави и няма да разберат това дето им го казваш! Аз съм зад теб, но трябва да направиш 10 км магистрала на своя глава и после никой не може да те спре! Действай и все едно не сме говорили”. След което проф. Щилянов като шеф на ГУП прави 10 км тихомълком и другаря Тодор Живков открива участъка от АМ „Хемус” малко след гара Яна. Камъкът и досега стои”, разказва инж. Йовев.

Събитието по повод 100 години от рождението на проф. д-р инж. Ганю Щилиянов започна с документален филм за дейността на проф. Щилянов, последвано от послание на ректора на висшето учебно заведение доц. Гичка Кутова.

Принос към автомагистралната мрежа на България

Една от най-значимите области в дейността на проф. Щилянов е развитието на националната пътна инфраструктура. Според проф. Николай Михайлов през 1972 г. колектив под ръководството на Щилянов разработва концепцията за автомагистралния пръстен на България. Тя е свързана с дългосрочното планиране на основните скоростни пътни направления в страната.

Този период съвпада с началните етапи от изграждането на автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, които впоследствие се превръщат в основни транспортни артерии.

Щилянов съчетава научната и преподавателската си работа с управленски отговорности в строителния сектор. През професионалната си кариера е ръководител на катедра „Пътища“, началник на Главното управление на пътищата и заместник-министър. Това му позволява да участва както в разработването на инфраструктурни концепции, така и в практическата организация на строителната дейност.

Осем години начело на ВИАС

Между 1979 и 1987 г. проф. Ганю Щилянов е ректор на ВИАС в продължение на два мандата. Това е период на значително разширяване на университетската инфраструктура. По време на неговото ръководство са изградени новият архитектурен корпус, аула „Максима“ с капацитет около 800 души, изчислителен център, лаборатории и студентски стол.

Развива се и базата за отдих и обучение на университета, включително обекти в Семково в Рила и по Черноморието. Студентите са участвали в строителството на новия корпус, включително в работата по мраморните облицовки. През 1984 г. е направена първата копка на последния етап от разширяването на института. Тези инвестиции имат трайно значение за университета, тъй като създават условия за обучение на поколения архитекти, строителни инженери и геодезисти.

Международна инженерна дейност

Проф. Щилянов натрупва професионален опит и извън България. Той е сред българските инженери, изпратени чрез „Техноимпекс“ да работят в Мароко. В продължение на няколко години е главен инженер в Маракеш, където участва в проектирането и изграждането на улици, канализационна инфраструктура и организацията на градското движение. В условията на недостиг на специалисти Щилянов често е съчетавал проектирането, геодезическите измервания и непосредственото ръководство на строителните дейности.

Международното му признание включва званието „доктор хонорис кауза“ на Дрезденския университет. Участва и в международни професионални организации, свързани с пътното строителство и автомобилния транспорт.

Тази дейност допринася за професионалните контакти на българската инженерна общност с чуждестранни институции.

Преподавател, свързващ науката с практиката

Съществена част от наследството на проф. Щилянов е работата му като университетски преподавател. Неговият подход се основава на непосредствената връзка между теоретичното обучение и реалните строителни обекти. Студентите получават знания не само за методите на проектиране, но и за организацията на строителството, управлението на инфраструктурни проекти и решаването на практически инженерни проблеми.

Лекциите на професора са привличали голям интерес, а преподавателската му работа е оказала влияние върху професионалното развитие на стотици млади инженери.

Наследството му в съвременния УАСГ

И днес името на проф. Ганю Щилянов присъства в академичния живот на университета. Една от аудиториите на УАСГ – зала 220 – носи неговото име. В нея се провеждат академични събития и обучения, включително курсове за специалисти по пътна безопасност. През юни 2024 г. именно в тази зала се състои официална церемония по връчване на свидетелства за професионална квалификация „Одитор по пътна безопасност“ на инженери, преминали специализирано обучение в университета.

Дейността на проф. Щилянов оставя следа в две взаимосвързани направления – развитието на транспортната инфраструктура на България и подготовката на специалистите, които я проектират и изграждат.

Неговият професионален принцип е обобщен в латинската фраза „Via vit est“ – „Пътят е живот“. Тя отразява разбирането му за пътното строителство не просто като инженерна дейност, а като основа за икономическото развитие и свързаността между хората и регионите.