Вродената амавроза на Лебер при децата? Пред ФАКТИ говори д-р Силвия Стоева

Д-р Силвия Стоева, лекар-специализант по офталмология в „Александровска болница“, бе отличена с награда за най-добър постер за млад учен до 35 години (Best Poster Award) в рамките на 51-вата годишна среща на Европейското дружество по детска офталмология (EPOS), проведена в Букурещ, Румъния. Отличията са спечелени в конкуренция със 74 международни разработки, представени от водещи европейски клиники и университетски центрове. Д-р Стоева бе отличена в категория „Невроофталмология и Офталмогенетика“ за най-добър постер "Генетичен профил на пациенти с вродена амавроза на Лебер в България". Ето какво сподели д-р Силвия Стоева пред ФАКТИ.

- Д-р Стоева, какво представлява вродената амавроза на Лебер и как се отразява на зрението на децата?
- Вродената амавроза на Лебер (Leber Congenital Amaurosis – LCA) е рядко, предимно наследствено дегенеративно заболяване на ретината и е сред основните причини за вродена слепота в детска възраст. Заболяването се предава най-често по автозомно-рецесивен начин, което означава, че родителите обикновено са здрави носители на променения ген. LCA всъщност представлява група от заболявания – описани са над 25 различни гена, мутации в които са отговорни за 70–80% от всички случаи, а идентифицирането на останалите продължава. Тези гени контролират жизненонеобходими за окото процеси, включително структурата и функцията на фоторецепторите (пръчиците и колбичките), клетъчния транспорт и т.нар. зрителен цикъл, чрез който светлинният сигнал се преобразува в нервен импулс към мозъка.

Когато тези физиологични механизми са нарушени от раждането, настъпва прогресивна увреда и загуба на ретиналните клетки.

В клиничната практика това се изразява в силно намалена зрителна острота или практически пълна липса на зрение още в първите месеци от живота на детето.

- Кои са първите признаци на заболяването и на каква възраст обикновено се проявяват?
- Първите симптоми обикновено се забелязват през първите няколко месеца след раждането – най-често между 2-рия и 6-ия месец. Родителите обикновено установяват, че бебето не осъществява зрителен контакт и не се заглежда в тях или в ярки предмети. Други характерни белези са:
-- Нистагъм: Бързи, неволеви трепкащи движения на очите.
-- Симптом на Франческети: Детето често натиска или търка очите си с юмручета или пръсти, стимулирайки светлинни усещания (фосфени)
-- Слаба или липсваща реакция на зениците към светлина.

- Какво представлява генетичният профил на пациентите и какво ви мотивира да изследвате това заболяване в България?
- Генетичният профил показва конкретната мутация в ДНК, която отговаря за заболяването при всеки отделен пациент. Мотивира ни фактът, че за това заболяване дълго време липсваше каквото и да е лечение, а диагнозата се изчерпваше просто с едно медицинско заключение на хартия, което констатира проблема, без да дава реален изход. Днес, с навлизането на генните терапии в офталмологията, точната генетична диагноза вече не е просто констатация върху лист хартия, а реална надежда за пациентите и техните семейства. За да имат българските деца равен достъп до тези съвременни терапии и възможност за участие в бъдещи клинични проучвания, за нашия екип в УМБАЛ „Александровска“ бе крайно необходимо първо да картографираме генетичния профил на пациентите у нас.

- Кои генетични промени могат да причинят вродена амавроза на Лебер и защо е важно да бъдат установени рано?
- LCA е изключително генетично разнородно заболяване – познати са над 25 различни гена (като RPE65, CEP290, CRB1, GUCY2D и др.), мутации в които могат да доведат до сходна клинична картина. Ранната идентификация е от ключово значение, защото генните терапии са най-ефективни, когато се приложат в ранен етап от живота – преди да е настъпила пълна и невъзвратима атрофия на ретиналните клетки.


- Как се поставя диагнозата и каква е ролята на генетичните изследвания в този процес?
- Диагностиката е комплексен процес. Тя включва прецизен офталмологичен преглед, електрофизиологични изследвания (като електроретинография – ERG, която при LCA показва силно подтиснат или липсващ сигнал) и високоефективни образни методи като оптична кохерентна томография (OCT). Окончателната и дефинитивна диагноза обаче се поставя именно чрез генетично изследване – чрез таргетирано секвениране от следващо поколение (NGS панели за наследствени ретинални дистрофии).

- Какво показват резултатите от вашето изследване при българските пациенти? Установихте ли генетични особености, които заслужават специално внимание?
- Нашето изследване анализира за първи път структурирано генетичния спектър при български пациенти с вродена амавроза на Лебер. Резултатите потвърждават очаквано припокриване с известните европейски мутационни профили, но същевременно открояват и конкретни зачестени генетични варианти, характерни за българската популация. Това откритие е от голямо практическо значение – то ни позволява да оптимизираме диагностичния алгоритъм за страната, да спестим ценно време и ресурс на семействата в търсене на диагноза и да дадем ясна картина за броя на потенциалните кандидати за вече одобрени генни терапии (като тази при засягане на гена RPE65).

- Доколко и какви възможности има за лечение на заболяването и може ли генетичната диагноза да помогне за избора на подходяща терапия?
- В момента съществува одобрена генна терапия за заболяването, причинено от биалелна мутация (наличие на увреда и в двете копия на гена) в гена RPE65 (voretigene neparvovec). Тя доставя функционално копие на гена директно в клетките на ретината. За редица други гени в момента протичат успешни фази на клинични проучвания. Генетичната диагноза е единственият ключ, който определя дали даден пациент е подходящ кандидат за конкретно генно лечение.

- Какво трябва да знаят родителите, които забелязват проблеми със зрението на детето си?
- Най-важното е при първите съмнения да не се отлага консултацията с детски офталмолог. Ако забележите, че бебето не осъществява зрителен контакт и не се заглежда, има необичайни/неволеви движения на очите или постоянно ги търка и натиска, прегледът при специалист е абсолютно задължителна стъпка. Ранната диагноза дава възможност за навременна подкрепа, зрителна рехабилитация и своевременно планиране на генетично изследване. Тук бих искала да напомня и на родителите на напълно здрави, доносени деца също да не пропускат профилактичните прегледи. Първият такъв трябва да се извърши на 6-месечна възраст (освен ако няма конкретни симптоми, налагащи по-ранна консултация), защото редица зрителни проблеми могат да протичат незабележимо в самото начало.

- Защо ранната диагностика и генетичната консултация са толкова важни?
- Ранната диагностика осигурява възможност за своевременна медицинска намеса, превенция на евентуални усложнения, правилно планиране на обучението и зрителната рехабилитация, както и възможност за бързо включване в подходящи лечебни програми или клинични проучвания. Генетичната консултация от своя страна е изключително важна за цялото семейство. Тя изяснява точния тип на наследяване на заболяването, дава ясни отговори на родителите относно риска при следващи бременности и подпомага вземането на информирани решения за бъдещето.