Повече права за психично болните

Проект на Министерството на правосъдието на нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа (ЗФЛМП) отменя института на пълно и ограничено запрещение на хора с ментални увреждания и въвежда комплекс от мерки за оказване на подкрепа за самостоятелното им упражняване на права.

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на министерството.

Той изключва мерки за подкрепа от близки роднини по права линия, изградена връзка на доверие, кметът на населеното място, при упражняване на лични права като сключване на брак, сдружаване или гласуване. Предвидено е тези права да се упражняват самостоятелно, след подходящо консултиране на лицето за вида на правата и последиците от тяхното упражняване.

Законопроектът предвижда отмяна на действащия Закон за лицата и семейството, който е приет през 1949 г. при напълно различна от днешната социално-икономическа и политическа организация на обществото, според която лицата, страдащи от психически увреждания и интелектуални затруднения, следва да бъдат лишени от основни граждански и политически права.

Кое предизвика законопроекта

Новите текстове са съобразени с ратифицираната в началото на 2012 г. от България Конвенция на ООН за правата на хора с увреждания. Те са и отговор на осъдителното решение от 17 януари 2012 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по делото „Станев”, постановяващо че настаняването в социален дом за лица с психични разстройства е незаконно, тъй като се извършва без съгласието на лицето, в нарушение на основни човешки права, като правото на лична свобода и сигурност, на достъп до съд и при липса на ефективни правни средства за защита. В решението на съда се съдържат и критики към българското законодателство, че то не предвижда периодичен преглед на състоянието на хората, поставени под запрещение, независимо от вида на запрещението, а на практика се налага като доживотна мярка.

В постановеното решение на Конституционния съд от 17 юли 2014 г. по искане на Омбудсмана за обявяване на разпоредбата на чл.5 от ЗЛС за противоконституционна, се отбелязва, че са наложителни спешни мерки за промяна на законодателството в областта на самостоятелно упражняване на права на хората с увреждания.

Какво предвижда още законопроектът

Настоящият проект предвижда предпоставката за придобиване на дееспособност да остане единствено навършване на 18-годишна възраст, като въвежда института на подкрепата при извършване на правни действия от пълнолетно лице с увреждания, подкрепеното вземане на решения от него и защитни мерки в ситуация на риск.

Окръжният съд по адресната регистрация на хората с увреждания определя мерките за подкрепа. Те могат да бъдат поискани от лицето с увреждания, негови роднини по права линия, брат, сестра, съпруг, близък, с когото е изградена връзка на доверие, прокурора или органа по подкрепеното вземане на решения (кмета на общината).

Целта е подкрепящият да съдейства на лицето с увреждания, като му разяснява смисъла и последствията от разпореждане с права, да го подпомага при комуникацията със страните по правоотношения и при изразяване на волята му на разбираем за околните начин.

Хората с трайна психическа или интелектуална недостатъчност могат да установят доверителна връзка с едно или повече лица, която да е основана на взаимност и трайност, липса на манипулация, злоупотреба и насилие.

Нуждата от подкрепа се определя с оглед възможността за лично упражняване на права във връзка с управление и разпореждане с движими и недвижими вещи, финансови средства, сключване на сделки, решение за лечение, участие в административни и съдебни производства.

Съдията, определящ мерките, трябва да е добре подготвен да разпознава данните за емоционална злоупотреба, психическо или физическо насилие, като всички доказателствени средства са допустими за установяване на такова поведение.

Всяка мярка се определя за конкретни сфери и/или действия, както и за конкретен период от време, но не повече от 2 години, като на всеки етап може да бъде поискано преразглеждане и налагане на по-леки мерки за подкрепа.

Подкрепеното вземане на решения представлява  широка палитра от мерки като предварителни разпореждания и дългосрочни пълномощни, договор за подкрепеното вземане на решения или за съвместно вземане на решения и др.